Стралджа

Стралджа
Централният площад на Стралджа
Стралджа 42.597402, 26.691376 Стралджа
Общи данни
Население	6193 души[1] (15 март 2024 г.) 78,1 души/km²
Землище	272 km²
Надм. височина	139 m
Пощ. код	8680
Тел. код	04761
МПС код	У
ЕКАТТЕ	69660
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Стралджа Атанас Киров (Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Уебсайт	www.straldja.net
Стралджа в Общомедия

Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 6193 души по настоящ адрес и 6529 души по постоянен адрес.

Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.

Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово.

Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града В землището на днешния град Стралджа съществуват следи от дълбока древност. Градът попада под османска власт през 1373 г. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.

Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от турска потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.

Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.нар. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира „Св. Архангел Михаил“, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли „Страдалджа“ може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.

Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – „Св. Архангел Михаил“. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници – Великден и Рождество Христово – се събират много хора.

В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.^[2] и на Евангелска Петдесятна църква.

• Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
• Читалище „Просвета 1892“, основано през 1891 г.^[3]
• Бизнес информационен център, част от мрежата бизнесцентрове изградени по Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“^[4]
• СУ „Пейо Яворов“
• Районно управление на полицията

• 150-годишна православна църква „Св. Архангел Михаил“
• Извор на топла минерална вода, която лекува бъбречни и кожни болести

• Празник на града на 8 ноември. Отбелязва се на Архангеловден с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г.
• Кукерски празник, провежда се всяка година в началото на пролетта.
• Ежегоден народен събор „Мараш пее“, който от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната.
• Фолклорен конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“, който се провежда на всеки две години.
• Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“, който се провежда на две години.

• Атанас Киров, бивш футболист на „Славия“; „Ла Коруня“ (Испания), „Малага“ (Испания), ЦСКА; „Локомотив“ (София);
• Панайот Панайотов български художник живописец, преподавател в Националната художествена академия и неин ректор в продължение на 2 мандата.
• Димитър Андонов Бойчев – скулптор и синове Антон – архитект и Тодор – архитект и иконописец, автори на паметника на Пейо Яворов, както и на паметника на загиналите за свободата в Стралджа
• Веселин Близнаков (р. 1944), български политик, министър на отбраната
• Гроздан Иванов, журналист, политик, общественик
• Надя Жечева, журналист, писател
• Веселина Седларска, журналист, писател
• Йордан Лечков, футболист, бивш кмет на Сливен
• Калинка Лечева, акробатка
• н.х. проф. Панайот Панайотов – художник
• Матьо Добрев (1957 – 2019), кавалджия и педагог
• Слав Данев, световен и европейски шампион по акробатика от 1996 г.
• Доц. д-р Калчо Ж. Тодоров (1934 – 2020), математик
• Доц. Красимир Янков Йорджев, доктор на математическите науки

• Стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов е написано в Стралджа по време на работата му като работник на железопътната гара в Стралджа.
• Стралджа е спомената в хайдушките песни „Алтън Стоян“^[5] и „Трифон Войвода“^[6].
• „Ако нямаш мечти“ – сборник с участието на творци родени и работили в община Стралджа издаден през 2007 г.
• „Стралджа – история, традиции, духовност“, Добрина Берова, издадена 2005 г.

• Официален сайт на град Стралджа

Портал „География“          Портал „България“