|
Септември (град)
Септември е град в Южна България, област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7559 души. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8104 души по настоящ адрес и 8630 души по постоянен адрес.[2] ГеографияМестоположение Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и планините Рила и Пирин. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград. Транспорт Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Пловдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози. Климат и водиСептември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми. Изградена е пречиствателна станция Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine. за отпадъчните води от канализационната градска мрежа. ИсторияВ района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало. В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те основават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи. С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г.,[3] комунистическата власт преименува селото и гарата на Септември.[4] През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат.[5] Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град.[6] От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове. НаселениеЧисленост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 5659 българи и 1721 цигани.[7] РелигииНаселението е източно православно. Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой жители се смятат за мюсюлмани и католици. ПолитикаМестните избори за кмет през 2020 г. печели единственият явил се кандидат – госпожа Васка Рачева,[8] с голямо мнозинство. Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС. ИкономикаКлючова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други жп спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.  Културни дейностиНародно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност. Към читалището сега работят:
През последните години в града са изнасяли представления някои от по-известните със своят талант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов. Паметници на обществени дейциКостница на загиналите бойци през 1923 година Паметник на възстаналите бойци през 1923 г. - ЖП.гара Паметник на загиналите във войните - площад централен Паметник на Илия Минев - непримиримият борец срещу терора от системата. СпортФутболният отбор на града е Локомотив (Септември), основан през 1924 г. ПроектиПодобряване на инфраструктура, смяна на канализация, асфалтиране на пътища, нови тротоари, обновяване на паркове с изграждане на нови спортни и детски площадки. Личности
Източници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
