Сливница

Сливница
Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.
Сливница 42.851542, 23.038311 Сливница Сливница
Общи данни
Население	6950 души[1] (15 март 2024 г.) 162 души/km²
Землище	42,86 km²
Надм. височина	525 m
Пощ. код	2200
Тел. код	0727
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	67372
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Сливница Васко Стоилков (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
гр. Сливница пл. „Съединение“ 1 тел.: 0727/42300 факс: 0727/44377 e-mail: slivnitsa@slivnitsa.bg
Уебсайт	www.slivnitsa.bg
Сливница в Общомедия

Слѝвница е град в Западна България, административен център на община Сливница в Софийска област. Населението му е 6950 души^[1] (15 март 2024).

Разположен е на 525 метра надморска височина в северозападния край на Софийската котловина, на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Божурище, Драгоман и Годеч.

Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42° 51′ минути северна ширина и 23° 03′ източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в Северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн. години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранноплейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.^[2]

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5 – 7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война.

Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, докато централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 село Сливница е обявен за град.^[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

Година на преброяване Численост 1934 3639 1946 4534 1956 4862 1965 5970 1975 7950 1985 8733 1992 8455 2001 7965 2011 7665 2021 7131

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия. Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния. Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.

По-големи компании на територията на общината

• „Мото-Пфое“ – официален вносител на автомобили Ford, Volvo, Land Rover, Jaguar, складова база в строеж;
• „БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД – център за ремонт и комплексно обслужване на транспортни средства.
• „Калцит“ ЕООД – производител на негасена вар;
• „ПЛЕНА България“ – дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding. Притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, намиращ се в района на местността Три уши;
• „Сливница 1968“
• „БКС-Сливница“ ООД – частна строителна компания;
• „КОЛОР 93 – МС“ ООД – основен производител в България на мазилката „КОЛОР КИТ“ („испанска стена“), както и строителни лепила за топлоизолационни системи;
• АЛФАПАК – най-новата фабрика в Община Сливница, специализирана в екологичното производство на опаковки от хартия, хартиени чаши и др.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Сливница е разположена на автомагистрала „Европа“ (Е80) от Лисабон през София за Истанбул. Край града има три важни пътни възли – „Сливница-1“ и „Сливница-2“. През града минава и основната железопътна артерия Мюнхен – София – Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица).

Историята на Военен клуб – Сливница е тясно свързана с историята на 25-и Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия. През месец май 1921 г. село Сливница е предложено за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г.

През 1924 г. за командир на дружината е назначен подполковник Петър Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб. Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон – едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб – Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия.^[6] Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

Към настоящия момент клубът е затворен. Експозицията се намира в НИМ в София.

Най-старата обществена сграда в града е храм „Св. св. Кирил и Методий“. Строежът му е довършен през 1879 г., когато на 11 май е осветен. Днес в храма служи отец Георги.

През 1935 г. е започнато строителството на паметник костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912 – 1918 г. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 г. от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.

В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

• Основна статия: ФК Сливнишки герой (Сливница) – футболен клуб СГ
• Основна статия: ВК Сливнишки герой (Сливница) – волейболен клуб СГ
• Основна статия: БК Сливнишки герой (Сливница) – несъществуващ вече баскетболен клуб

Преди да се разпадне в началото на 90-те години на ХХ век, Спортното дружество Сливнишки герой развива различни видове спорт, сред които футбол, вдигане на тежести, баскетбол, хандбал, лека атлетика, шахмат и др.^[7]

Към април 2022 годинаː

• Общински шахматен клуб „Сливнишки герой“. Организатор на ежегодният шахматен турнир „Сливница Опен“.^[8]
• Футболен клуб Сливнишки герой е участник в ЮЗ Трета лига на България. През 2023 година ще празнува 100 годишен юбилей. Старши треньор към април 2022 г. е Петър Малинов.
• Волейболният клуб Сливнишки герой – мъже, участва в най-високото ниво на волейболното първенство – ЕФБЕТ Супер лига на България. Старши треньор е Мартин Стоев.
• Хандбален клуб „Сливница“ е участник в първа хандбална лига на България – жени. Старши треньор е Мариела Иванова.
• Клуб по конен спорт Сливнишки герой (Сливница) – многократен шампион на България по прескачане на препятствия. Треньор е Боян Цанев.^[9]

• 
  ЕК Сливнишки герой – клуб по конен спорт и прескачане на препятствия
• 
  Шахматен клуб Сливнишки герой
• 
  Хандбален клуб Сливница
• 
  Волейболен клуб Сливнишки герой
• 
  Футболен клуб Сливнишки герой

• 24 май – празник на града
• Турнир по ускорен шахмат „Сливница Оупън“ – първоначално се провежда всяка година в съботата преди Великден, а в последните години се провежда около празника на града „24 май“. Организиран е от шахматен клуб „Сливнишки герой“.
• От 20 години през месец октомври подофицерско дружество „Гургулят – потомци“ провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието – Сливница 1885“. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на участниците в Съединението на България.
• Ежегоден театрален фестивал – „Европейски фестивал на пътуващия театър – гр. Сливница“.

• Младен Василев – бивш футболист, нападател, национален състезател, участник в 10-о световно първенство по футбол – Германия 1974.
• Даниела Йорданова – лекоатлетка, двукратен участник на Летни Олимпийски игри (Сидни 2000 и Атина 2004), двукратна бронзова медалистка от световни първенства (на открито в Осака’07 и на закрито във Валенсия’08) и от европейското в Гьотеборг’06, носителка на 7 национални рекорда, почетен гражданин на Сливница от 2006 година.
• Велизар Шуманов – директор на оркестър „Изгрев“, една от най-известните и популярни балкански групи в САЩ.
• Майер Франк – професор в Музикалната академия – пиано
• Александър Хаджийски – диригент на хорова студия „Пионер“, почетен гражданин на Сливница – посмъртно (2011)
• Симеон Георгиев – художник
• Доц. д-р, инж. Биляна Кръстанова – ръководител катедра „Геология“ към Минно-геоложки университет гр. София
• Георги Кирилов – поет
• Светолик Милчич – историк и писател, почетен гражданин на Сливница (2011)
• Мартин Маринков – европейски и световен шампион по бойно самбо в категория над 100 kg от игрите в София и Вилнюс (Литва) 2011.
• Райко Любенов – педагог и фолклорист, почетен гражданин на Сливница – посмъртно (2011)
• Проф. д-р Маргарита Апостолова – български учен, изследовател, ръководител на лаборатория по медико-биологични изследвания към Института по молекулярна биология на Българската академия на науките
• Михаил Паунов – български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов^[10]
• Трендафил Стойчев – първият заслужил майстор на спорта в България
• Григор Григоров – български автомобилен състезател, шампион на България в шампионатите HYUNDAI Racing Trophy и V1 CHALLENGE TEAM за 2015 година.

•  Русия Красногорск
•  Сърбия Бабушница
•  Испания Редондела

В чест на Сливнишката битка в България почти няма град, който да не притежава булевард или улица, наречени на Сливница.

В София, една от основните транспортни артерии на града е булевард в София (Карта), а във Варна булевард „Сливница“ съществува от ноември 1888 г.

На името на град Сливница е наречена сливнишката горска чучулига Lullula slivnicensis – фосилен вид от находището „Козяка“ край града отпреди 1,90 млн. г.^[11]

• община Сливница
• Сайт за град и община Сливница

Портал „География“          Портал „България“

Нормативен контрол NLI J9U NKC