Сухиндол се намира и между доста големи градове. На 14 km източно отстои Павликени, а на 50 km югоизточно е столицата на Втората Българска държава – Велико Търново. На 24 km северно е град Левски, а малко по на север на 62 km от Сухиндол е Свищов. На 35 км югозападно е Севлиево. Северно от Сухиндол протича река Лома, десен приток на река Осъм, на югозапад се намират стените на язовир „Ал. Стамболийски“.
Часовникова кулаЧиталище в СухиндолУчилище в Сухиндол
История
Съществуването на Сухиндол датира най-вероятно още отпреди началото на нашето хилядолетие. По предания се предполага, че то е много по-старо селище, но точната датировка не може да се определи. В местността Селце има останки от селище от II-V в. сл. Хр., а в местността Драчево се е намирала средновековната крепост Дирица.
Демографска характеристика
Първите официални данни след 1944 г. са от 1946 г., когато населението на Сухиндол наброява 4725 души. От този момент се забелязва намаляване – през 1956 г. – 4125, през 1965 г. – 3693, до преброяването през 1985 г. – 2745 души.
Боаза – водопад на 3 км от града, по посока на село Коевци.
Винарска изба „Гъмза“ – първата кооперативна изба в България и на Балканите създадена през 1909 г.
Върбака – местност с хубава поляна, на която се празнува Трифон Зарезан на река Росица близо до местността Острок.
Иванковец – местност на 4 км югозападно от Сухиндол, носеща името на средновековното село Иванковец, населявано от родовете с общ корен Аневи и Ванкови.
Кайряка – Гола (незалесена) местност, където преобладават варовици, на юг от Сухиндол.
Маджарската дупка – намира се в скалните образувания под Сухиндолския връх.
Останки от средновековен манастир, около 1 км източно, намиращи се в настоящата нива над разклона за с. Димча.
„Селце“ – останки от римско селище, на около 1 км южно. Каптажът на питейна вода, направен по времето на Римската империя, се използва и до днес.
Сопотската стена – скала с характерен профил, даваща основния облик на панорамата на града.
Сухиндолският връх – изгаснал вулкан, северно от града.
Трескавец – местност на 4 км югоизточно, главно използвана за аграрни дейности (бостани, градини, пчелини).
Язовир „Ал. Стамболийски“ – замислен в периода между двете световни войни, строен през първата половина на 40-те години на XX в. под ръководството на немски инженери, довършен през 50-те години на XX век в рамките на бригадирското движение. Първият голям язовир в България и най-големия в Северна България.
Редовни събития
14 февруари – отбелязване на празника Трифон Зарезан, свързан с лозарството и винопроизводството, тъй като Сухиндол е винарски център. Празнува се с атрактивен ритуал, зарязване и шествие. Единственото място в България, където 14 февруари се почита по този начин.
21 август – Честване на годишнина от рождението на Българския летец Петко Попганчев
11 ноември – Честване на годишнина от рождението на Марко Вачков
Клавиши (Агнеса) – сладкиш, направен от смес подобна на блат за кекс и заливка, яйца и захар;
Свинска чорба – приготвя се от свинско месо (сладкия кокал на прасето) нарязано на ситно, зелева чорба и фиде.
Известни личности
Антон Коджабашев – Трикратен световен и трикратен европейски шампион по вдигане на тежести в категория до 56 кг.
Божидар Стойчев – футболист (играл в ЦСКА София и Академик София, Бдин Видин, настоящ отбор – Нефтохимик Бургас)
Васил Неделчев – даскал Васил Неделчев виден читалищен деец, (1839 – 1876 г.) от с. Горни турчета (днес Бяла черква) създател на читалище „Трезвеност“.
Васил Карамочев – летец.
Ганчо Драгиевв – местен общественик и просветен деец, първият щатен библиотекар в България.
Иван Денчев Немия – цигулар, един от основателите на детска музикална школа към читалище „Трезвеност“ Сухиндол.
Иван Манев – кинооператор.
Кирил Анев – скулптор.
Кина Гърбова – наричана още Кина Двулевката – единственият обикновен човек от народа, чийто лик попада върху националната ни валута.
Крум Русев – учител по музика, читалищен деец, ръководител на струнен оркестър, духова музика, смесен хор.
Марко Вачков – Марко Колев Вачков виден български кооперативен деец, роден в Сухиндол (1866 – 1936). Книжовник, публицист, преводач, читалищен деец.
Милка Диманова – художник.
Неделчо Цанев Анев – Ботев четник, загинал след предателство край гр. Враца.
Петко Попганчев – Летец изпитател, роден в Сухиндол (1905 – 1983).
Русан Христов Мирчев – четник от втората чета на Ботев с войвода Тотю войвода.
Трифон Драгиев – създател и дългогодишен генерален директор на ЛВК Сухиндол.
Христо Гърбов – Христо Викторов Гърбов е български театрален и филмов актьор.
Байчев, Б. За името на Сухиндол – В Росишка долина (Сухиндол), 1979, № 16, 21 XII
Браклов, Ст. – „До Сухиндол и обратно“, Содофабрикант, 1926, № 10, с.7
Вакарелски, Хр. Из народните празници днес. „Трифон Зарезан в Сухиндол“ – Българска мисъл, 1940, № 2
Вачков, М. Вечерните сказки в Сухиндолското читалище – Селски вестник, с. Мусина, II, 1895
Вачков, М. За Сухиндол – Дописки, Ловеч, 1888
Вачков, М. Лозарство и винарство в с. Сухиндол. – Лоза, 1903, № 3 – 4, с.59 – 60
Великов, А. За 127 път празнуват лозари и винари в Сухиндол. – Дума, № 36, 13 февруари 1993
Георгиев, С. На екскурзия до Горна Оряховица и Сухиндол. – Списание на Съюза на популярните банки, 1926, № 6
Георгиева, В. Трифон Зарезан в Сухиндол – Векове, 1977, № 2
Драганова, Т., Спиридонова, М. Възрожденското изкуство и народно творчество във Великотърновско, С., 1974
Драгиев, Ив. Лозарският празник в Сухиндол – Отечествен фронт, № 1371, февруари 1949
Жегова, М. Големият празник на лозарите от Сухиндол – Лозарство и винарство, 1981, № 2
Известия на Исторически музей – В.Търново, В.Търново (бр.6 – 91 г., 7 – 92 г., 8 – 93 г., 10 – 95 г., 12 – 97 г., 13 – 98 г.)
Казаков, Д. Дядо Марко Вачков – В: Срещи, случки, размисли. С., 1971
Ковачев, М., Цветкова, М. Марко Вачков. Библиография. В.Търново, 1997
Ковачев, М. Сухиндол и селата около него. Препоръчителна библиография. В.Търново, Окр. библиотека „П.Р.Славейков“, 1967
Ковачев, Н. За названието на Сухиндол. Едно мнение. – В: Пламтящо огнище. 90 г. Читалище „Трезвеност“ Сухиндол 1870 – 1960 Сухиндол, 1961, с.51 – 53; Славянски селищни имена от Севлиево; Крамолин, Кравеник и Сухиндол. Български език, 1962, № 1 – 2, с.111 – 115
Колев, Н. Българска етнография, В.Търново, 1995
Лозарството и винарството в Сухиндол – Лоза, II, 1903 – 1904
Маждраков, П. – „Торови опити в Сухиндолските лозя“, Сухиндол, № 146, март 1938
Материали за археологическа карта на Великотърновския край. Старините на землището на Сухиндол. – Година на музеите от Северна България, 15, 1985
Миков, В. Сухиндол в далечното минало. – Сухиндол, № 142 – 143, 1938
Митев, М. Лозарство в Сухиндолския край – Сухиндолски общински вестник, № 5 – 6, февруари-март 1934, с.1 – 2
Мънков, Н. Сухиндол – В: Юбилеен сборник на Сухиндолското читалище „Трезвеност“ 870 – 1895, с. Мусина, 1896
Мънков, Н. – „Лозята в Сухиндол“, Сухиндол, № 174. юли 1940
Ричардсон. Сухиндолските селяни или огледалцето на гражданите и велеучените в България откъм самообразователните страни. – В: Ричардсон. По избора на книгите или по самообразованието. Русе, 1896
Тинчев, Н. Кооперативното дело на Марко Вачков – Народна кооперация, 1964, № 11
Томов, Н. Самобитен народен празник. В Сухиндол за 117 път организирано бе честване Денят на лозаря – Борба (В.Търново), № 19, февруари 1982
Традиционният лозарски празник в Сухиндол, Земеделско знаме, № 1381, 15 февруари 1951
Тъгата на лозарите – Вестник на кооперативните дружества в Сухиндол – 1, юли 1922, с.1 – 2
Хранков, И. „Зарезан в Сухиндол“ – Лозарски преглед, 1921, № 4/5
Чилингиров, Ст. Сухиндол – В: Чилингиров, Ст. Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на българското Възраждане. С., 1930, с.485 – 489
Юбилеен сборник на Сухиндолското читалище „Трезвеност“ 1870 – 1895, с. Мусина, печ. „Селянин“, 1896, с.232
Цветков, И., Историко-етнографско проучване на Сухиндол, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 1999.
Цветков, И., Статия „Празникът Трифон Зарезан в Сухиндол“ В: ИИМВТ, т. ХIV, 1999, с.194
Цивнев, Хр., Студия „Сухиндол – местонахождение от VI до ХIХ век“, Архивни материали в НБ „П. Р. Славейков“, В. Търново, отдел Краезнание
Цивнев, Хр. – „Род Цивневи в гр. Сухиндол“, С., 1984
