|
Цар Калоян (град)
Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Административен център на община Цар Калоян. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3236 души по настоящ адрес и 4350 души по постоянен адрес.[2] География и климатГрадът се намира на 27 km от областния център Разград, на 35 km от Русе, на 65 km от Търговище, на 75 km от Шумен и на 337 km от столицата София. Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, а през местностите Габъра и Долап дере тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището на Цар Калоян е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад. ИсторияПървите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от Карел Шкорпил, който обхожда и описва долината на Русенски Лом.[3] Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов – изследовател и историк на Разградсия район. През периода 1974 – 1979 г. подробно изследване на района е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев.[4] В района са намерени следи от различни култури. Тракийски са селищните и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените скални манастири и скитове „Черквата“, „Калугерица“, „Торлашки манастир“, както и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман. Първите писмени документи, в които се споменава за село Торлак са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г. е посочено: „... село Торлак домакинства – 31 – данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...“. Основен поминък по онова време е скотовъдството. В друг документ от XVII век под заглавие „Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза, съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година“ се дава поименен списък на джелепкешаните кой колко овце е предал на османската държава. Ето извадка от него: „... с. Торлак: Иванчо Стано – 50 овце, Мирчо Михал – 25 овце, Доброслав Добромир – 25 овце, Добромир Черньо – 25 овце; всичко – 125 овце...“. Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период – края на XVII в. – започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на XIX в. обработваемата земя е повече от 15000 дка, а впоследствие достига 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността „Дългия рът“ и продължават в западна посока до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Едва след това започва развитието на занаятите и търговията. Селището носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град. През 1991 г. е върнато името Цар Калоян.[5] РелигииМюсюлманската джамия в Торлак е построена през 1640 г. Преди Освобождението и до построяването на православната църква религиозните си нужди християнското население отслужва в параклиса „Свети Архангел“, иззидан под земята, съгласно тогавашните османски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, дарено от Хаджи Маню Хаджихинчев. С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук. Това налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. Документът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и днес се съхранява в Историческия музей в Разград. В този ферман се казва следното:
През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26 ноември 1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий. За патрон на черквата е избран Свети Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от Върбица, Преславско, който оставя спомени за буен човек и го наричат „орман папаз“ – „горски поп“. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото. ОбразованиеОбразователните дейности водят началото си от 1863 година, когато се открива първото килийно училище, като липсват запазени писмени документи за него. Училището е било построено до параклиса „Св. Архангел“ и се е състояло от две стаи – едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен. Първото турско училище в селото е открито през 1887 г. Първата училищна сграда е построена през 1923 г. за класното училище, а втората през 1934 г. По-късно е построена и трета сграда, което дава възможност за пълен обхват на всички деца. Това дава основание през 1958 година да се открие гимназия – средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села. За пръв директор на гимназията е назначен Цветан Максимов, последван от:
Днес в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на СУ „Христо Ботев“. ИкономикаОсновните стопански отрасли, развивани в общината, са земеделско производство, лека промишленост и строителство. Подотрасли:
ТранспортГрадът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на Европейски път Е70 в участъка Русе – Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните транспортни услуги се извършват от външни частни фирми. Трагедия с наводнение от 2007 г.На 6 август 2007 г., след няколко часа интензивни валежи градът е пометен от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска. Скъсани диги на два микроязовира в близкото село Езерче, създадоха двуметровата приливна вълна по река Хлебаровска, разделяща Цар Калоян на две. Водата помита стотици къщи и унищожава над 70 процента от инфраструктурата в града. Във водата заляла града загинаха 7-годишно момиче, 57-годишен мъж и шест жени на възраст между 50 и 83 години. Над 50 къщи са напълно разрушени, а стотици са частично повредени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно разследване виновник за наводнението така и не е открит. Заради съмнения, че спукването на стените на близките язовири и рибарници е довело до наводнението, Окръжната прокуратура в Разград започна разследване на причините за бедствието. 11 месеца по-късно разследващите постановиха, че няма виновни. Потопът бе обяснен с огромното количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите твърдят, че бил изключение с вероятност едно на десет хиляди години. Към момента, с помощта на всички институции в държавата, общината е успяла да се справи с последиците от наводнението. Инфраструктурата е възстановена, домовете, които бяха изцяло съборени, са изградени наново. Пострадалите семейства са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника.[1] Забележителности и музеиМножество паметници на културата.
Редовни събития
Личности
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
