Брезник

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка за авторски права и евентуално преразказване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Брезник
Изглед от Брезник
Брезник 42.73873, 22.910668 Брезник Брезник
Общи данни
Население	3762 души[1] (15 март 2024 г.) 160 души/km²
Землище	23,481 km²
Надм. височина	756 m
Пощ. код	2360
Тел. код	07751
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	06286
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011)
Брезник в Общомедия

Брѐзник е град в Западна България, област Перник. Градът е трети по големина в областта след Перник и Радомир и е административен център на община Брезник.

В близост са градовете Сливница, Трън, Батановци и Перник. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона.^[2]

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в Брезник живеят 3768 души по настоящ адрес и 3831 души по постоянен адрес.^[3]

Брезник се намира в историко-географската и етнографската област Граово и е център на нейния северозападен край – Горно Граово, а Перник на югоизточния – Долно Граово. По тази ос тя се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша, Голо бърдо, Черна гора, Рудини, Ерулска, Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска, Вискяр и Люлин. Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол, махала Палилула, Велковци и Вискяр.

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовска река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, Реката минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно наречено на нея. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините, ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в периода на НРБ гора, иначе полето е голо и слабо обработвано. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада през пролетта и есента. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.^[4]

Възвишението „Брезнишко бърдо“ е градският лесопарк, където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкият връх Св. Никола 923 м, югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м.

На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище с изрязани скални соларни кръгове, описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма, под Вицините кошари и под мястото, на което се провеждал местният пионерски лагер - върху горист скален масив с източно изложение (важен елемент от култа към Слънцето и неговия изгрев).^[5][6] Запазените кръгове са 10 на брой, с формата на барабани с диаметър 0,80 – 0,85 м и височина 0,30 – 0,35 м. Те са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния на вино. Недалеч е мегалитното прототракийско светилище Гърленски храм-кладенец – куполен подземен храм на Слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него.

Запазени са и материални останки от I хилядолетие пр. н.е. и от римската императорска епоха (надгробни могили, многобройни оброчни плочки и пластични изображения на Тракийския конник и други персонажи, монетни находища). Оцелели са зидове на римска баня.

На възвисяващото се над града Брезнишко Бърдо, на най-висока му част – връх Св. Никола, са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник, наричана Кула (в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина). На съседния му достигащ до града рид Брезнишки Гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над него е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.^{[7][8][9][10]}

В средновековния апокриф „Сказание за Енох Исая“ се твърди, че: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…“. Въпреки, че източникът е явно недостоверен, предвид многото анахронизми, той свидетелства за популярността на Брезник в тази епоха.

От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, но повечето - в лошо състояние - руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.нар. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид, характерни за цяла Западна България чак до Солун.^[5]

Според сведенията, които са запазени за Брезник под османска власт, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В съкратен регистър на казата Шехир кьой (Пирот) от 1530 г. Брезник е отбелязан като хас на султана, рудник за сребро със 7 мюсюлмански и 162 християнски домакинства, 30 неженени християни и 15 християнски вдовици. Отбелязано е, че в Брезник има месджид (мечет, джамия), 1 имам и 1 мюезин.^[11]

В почти всички населени места в общината има църкви и други сгради от епохата на Българското Възраждане. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите-къщи в с. Ръжавец и пр.

През 17 – 18 век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители, включително видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града е открито и читалище. Класното училище е стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена. В нея се помещава читалищната музейна сбирка. До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир.

Според българската историчка Вера Мутафчиева (отразено в романа й "Летопис на смутното време" и в научни публикации), Брезник или близко до него село или чифлик е родното място на известния кърджалийски главатар Кара Фейзи, а градът става негово и на сина му Али, като аяни и дерибеи, владение, след споразумение със султан Селим III (упр. 1789-1807 г.)^[12]

Около времето на Освобождението в Брезник е имало към 200 български и 30 – 40 турски къщи, но след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой, загубен от българите, но спомогнал за победата им в решителната Битка на Сливница. Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвувания на офицерите от I пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер капитан Лудогоров. На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13] В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и други обекти с национално и местно значение.^[14]

Значителни промени настъпват в Брезнишкия край в периода от Освобождението до средата на 20 век в социално-икономическо и демографско отношение. Тогава настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места, с възникването на местна промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство. В 1924 г. в Брезник е основан воден синдикат (инициативен комитет за благоустройство) „Успех“, както и говедовъдно млекарско кооперативно сдружение „Монтафон“. През 1931 година е основано овцевъдно млекарско дружество „Грахово“. Към 1935 година водният синдикат има 542, говедовъдното сдружение – 30, а овцевъдното дружество – 74 члена.^[15] Тогава или по-късно в града съществуват и следните предприятия:

• Завод за хладилна техника – Брист ХМ – АД
• Шивашки цех
• Цех за производство на плоскости за френската промишленост
• Сладкарски цех.
• В лесопарковата част на Бърдото за туристите и жителите на града работят и малкият хотел „Бърдото“ и хижа „Брезите“, а са оцелели и сградите, в които се е провеждал местният пионерски лагер.

Важни събития от историята на града са свързани и с месния студен минерален извор „Желязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г. когато кмет в града е Васа Пушев брезничани пращат от „желязната“ вода на Лондонското изложение и получават златен медал, съхраняван впоследствие в сградата на общината. Изпращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. На инициатора - местния първенец Кота Кафеджийски - впечатлени ентусиасти поръчват още 400 литра, но той не успява да ги набави, заради слаба реколта. За восъка и меда, които също пращат, не се знае дали са отличени по някакъв начин.^[5] Към извора „Желязна вода“ до 60-те години на 20. век има и плувен басейн. В резултат на неуспешен опит да се увеличи дебитът на извора, като находището се взриви, той рязко спада и е повишен отново едва през 2008 – 2009 г., посредством нов градеж на каптаж и чешма (постигнати са 7000 литра в денонощие, с тенденцията да се увеличат и да се ползва за в бъдеще и възможността за лечение с кал).^[16]; строят се и беседка и път с паркинг.^[2]

• Кукерски празник на общината, , обикновено през втората половина на януари, седмица преди Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник.
• Ежегоден събор на Видовден, понякога - и по 3 дни.
• От 11 ноември 2018 г. на Бърдото се провежда възстановка на битки от Сръбско-българската война, следвана от курбан.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране – отделяне в нови статии за всяка църква. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

До времето на Освободжението в района са живели и мюсюлмани. През 20. и началото на 21. век населението изповядва православно християнство. В град Брезник има 2 православни храма: старинният „Света Петка“ и храм-паметник „Свети Георги Победоносец“, както и различни други християнски култови съоръжения. В подножието на възвишението Брезнишко бърдо, в северния му склон е бил средновековния манастир „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образува прочутото „Седмопрестолие“, от което, но вече в чертите на града, е оцеляла единствено средновековната църква "Св. Петка" . На хълма Брезнишко бърдо има останки от 2 параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“ (днес оброк Св. Спас) поставен сред изчезналите днес руини на средновековна черква. Съвсем близо до града при с. Гърло се намират останките на старо българско гробище с т.нар. латински кръстове. На скалния венец, стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древното Слънчево скално светилище. а наблизо са руините на средновековна българска църква.

 Основна статия: Свети Георги (Брезник)

Намира се в централната градска част. Замислен е от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27 октомври 1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Александър Смирнов, проектирал и строил храм-паметника „Александър Невски“ и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21 юни 1948 г. от епископ Пимен.

Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил и отначало без стенописи, но с идея да за съответното изографисване, както и за построяване на камбанария към храма.

 Основна статия: Света Петка (Брезник)

Първоначалната енорийска църква на града е „Света Петка“, остатък от средновековния Бреза манастир, който заедно с 6 черкви, издигнати по възвишението около града, образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“, известно дори в Цариград и с който се свързва името на града.^[18][19] 

Градежът на сградата е от ломен камък, споен с хоросан. Състои се от 3 части. Най-стара е източната, датираща от Средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешният ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на османското владичество църквата е пострадала от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, като западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. През XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария.

Руините (в значителна степен - засипани и със застроена околност) на късносредновековния храм „Свети Петър и Павел“ в североизточния край на град Брезник, по западния склон на хълма Петров камък, също са архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.^[14] Над руините на старинния храм, на около 80 м източно от тях в горната част на хълма има оброчен каменен кръст, известен като „Петров камък“, поставен там след разрушаването на черквата. Голямата му 20 см. дебелина и липсата на пластична украса сочат неговата старинност. До него има полузарит камък, на който са се палели свещи и населението е правело „светъц“ (оброк) с курбан. През 1965 г. по наредба на партийни активисти кръстът е съборен и хвърлен в яма на 5 м. от първоначалното място, но в 1990 г. е върнат на старото си място.^[20] В района на черквата са открити християнски гробове, отнасящи се към Късното средновековие, но след разрушаването и изоставянето на църквата е изоставено и гробището. В по-ново време на това място са погребвани цигани-християни.

По план църквата е еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална, изградена от едър ломен камък с хоросанова спойка. Вероятно е имала полуцилиндрично сводесто покритие. В североизточния ъгъл на олтарнато пространство има проскомидийна ниша (на източната стена) и умивалня (на северната). През Възраждането църквата е била пристроена на запад, като разширението е значително по-широко в южна посока. Няма запазени стенописи, но се предполага, че вътрешността е била изписана изцяло.

Друга местна църква е била „Св. Троица“ в местността Бърдото.

На хълма „Бърдото“ край града има останки от 2 параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“ („Св. Спас“).^[21] Вторите са означени със стар каменен кръст, поставен сред руините на средновековна черква и са няколко разхвърляни камъка, обрасли в растителност, въпреки че към началото на 20. век е имало и оцелели стени. Самата църква е разрушена и изоставена още по турско време. Впоследствие руините на мястото ѝ са превърнати местното население в оброчище, на което на Спасовден редовно се е правел най-големият „светъц“ в Брезник, но при управлението на комунистите обичаят постепенно е изоставен. След 1970 г. теренът около мястото на оброка е заравнен за ученически военизиран лагер, а кръстът е изровен и захвърлен в двора на близкия пионерски лагер. През 1998 г., по инициатива на местното женско дружество „Зора“, кръстът е върнат, а „светъцът“ - възстановен.

Освен това в град Брезник с труда на огнеборците е построен параклисът „Свети Илия“ в двора на пожарната, осветен през 2002 г., а частен предприемач строи още 1 в предприятието си.

• Борислава Радоева, журналист, получил награда „Златно перо“
• Георги Любенов, професор юрист
• Димитър Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов^[22]
• Евелина Славчева, председател на Българската академия на науките
• Константин Георгиев (1873 – 1925), военен деец
• Крум Савов, спортен журналист
• Лиляна Барева – оперна певица
• Любомир Андреев, проф. д-р на Хумболтовия университет Берлин
• Людмил Антонов, професор химик, носител на наградата „Питагор“ за цялостен принос в науката^[23]
• Любомир Иванов (? –?), кмет на Благоевград 1935 – 1938
• Маргарита Хранова, естрадна певица
• Светослав Гоцев (р. 1990), волейболист
• Славчо Пирчев (1886 – 1973), офицер и революционер от ВМОРО
• Стоян Георгиев (1884 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов и Боби Стойчев^[24]
• Цветана Табакова – оперна певица

• генерал-лейтинант Асен Кръстев
• полковник Тодор Рангелов Младенов, командир на Брезнишкия партизански отряд
• полковник Стоян Андреев
• полковник Васил Германов
• полковник Георги Райчев
• полковник Ненчо Асенов Ненков, командир на Горноджумайския партизански отряд
• полковник Руско Геров
• полковник Нестор Първанов
• полковник Михал Панталеев

Видни политически деятели на Брезник са: Александър Симов, Андрей Михайлов, Маргарита Борисова – народни представители; Константин Забунов, Стоил Христов, проф. д-р Любомир Андреев, Елисавета Симова Тонева, Людмила Тинкова, Вельо Велев.

На Брезник е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

• Авторски колектив, Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания, 2005 г., София, изд. „Вулкан“
• Асен Атанасов, „Изживени“, „Съперник-98“, Перник 2006 г.
• Асен Атанасов, „Така беше“, Брезник, 2009 г.
• Тошев, В., Брезнишката минерална вода – забравен дар на природата, сп. „Минно дело и геология“, кн. 3, 1997 г., София
• Петко Асенов, „Бащино огнище. Брезник и Брезнишко“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1969 г.
• Лидия Добревска, „Ех, години, години...“, Брезник, 2007 г.

• Стар сайт на община Брезник
• Актуален официален сайт на община Брезник Архив на оригинала от 2022-11-05 в Wayback Machine.
• Сайтове за Брезник в архивно копие на проект „Отворена директория“

Нормативен контрол NLI J9U LCCN VIAF

Портал „География“          Портал „България“