Гурково

Гурково
Гурково 42.657393, 25.795722 Гурково Гурково
Общи данни
Население	2999 души[1] (15 март 2024 г.) 51,4 души/km²
Землище	58,323 km²
Надм. височина	350 m
Пощ. код	6199
Тел. код	04331
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	18157
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Гурково Кънчо Папазов (независим политик; 2023)
Адрес на общината
ул. Ал. Батенберг 3 тел.: 2260, 2884 gurkovo_obsabv.bg www.gurkovo.bg
Гурково в Общомедия

Гу̀рково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Градът е административен център на община Гурково. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3022 души по настоящ адрес и 3117 души по постоянен адрес.^[2]

През 19 век има двойно име Хайнито,^[3] (също Хаиното или Хаинето^[4]), откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Колупчии. През 1906 г. е преименувано от Колупчии на Гурково, а между 1940 и 1947 г. е Генерал Гурково.

На изток градът с община Твърдица, на запад с община Николаево, на юг с община Нова Загора, на север с община Велико Търново и на североизток с община Елена.

Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. „Жребчево“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха.

През територията на общината преминават:

Първокласен път – І – 6 СОФИЯ-КАЗАНЛЪК – ГУРКОВО - БУРГАС, който се дублира с ж.п. линия „София – Бургас„

През територията на общината преминават:

Първокласен път – І – 6 СОФИЯ-КАЗАНЛЪК – ГУРКОВО - БУРГАС, който се дублира с ж.п. линия „София – Бургас„

Път – II -55 – РУСЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ГУРКОВО -СВИЛЕНГРАД –/ Проход на Републиката/.

Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година.

Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума "колъкчиян", което значи пост, стража, караулно селище. По-късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето /Хаинкьой/, по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход.

Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското въстание през 1875 год, а по-късно превели през Хайнбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения.

В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно през 1906 год., своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково.

От 1940 до 1947 селището e Генерал Гурково, а след 1947 год. до наши дни – отново Гурково, като от 4 септември 1974 година Гурково е обявено за град.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1355 1946 1464 1956 2360 1965 3022 1975 3063 1985 3277 1992 3246 2001 3029 2011 2772 2021 2519

Етническият състав включва 2007 българи и 626 цигани.^[5]

Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана.

Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно горско стопанство.

• Читалище „Войвода Генчо Къргов“
• СУ „Христо Смирненски“
• Общинска администрация Гурково
• Детска Градина „Латинка"

• Музей на магарето.

• Паметник на Генерал Гурко
• Паметник на жителите на тогавашното село Колупчии, дали живота си по време на балканските войни
• Паметник на Войвода Генчо Къргов
• Паметна плоча по повод Освобождението
• Мемориален комплекс "Трети март", открит на 3 март 2024 година (на мястото на историческия знак, отбелязващ преминаването на ген. Гурково край селището) - възстановен от Община Гурково и доброволци

• Каменна статуя на Дева Мария

На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града.

Фестивалът Балканът пее и разказва се провежда на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково. През 2024 година на 15 юни Гурково бе домакин на 50-ото издание, стартирало за първи път в град Елена.

Ежегодно се провежда Биорали с магарешки каручки. Преди 10 ноември 1989 г. забавното състезание се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито се провежда около датата 4 септември.

Празник на розата - Гурково се провежда в периода на цъфтежа на етерично-маслената култура.

• Генчо Къргов, войвода на хайдушка чета (*1803 – †1883) a)
• Радослав Атанасов - най-добрия фризьор в областа
• Стефан Николов Заралията (†1876) – поборник от четата на Таньо войвода.
• Веселин Куртев – художник
• Илия Тодоров – художник
• Иван Цонев – кинооператор и режисьор (12.09.1931 - †3.12.2023)
• Ясен Цонев - фотограф и оператор, син на Иван Цонев
• Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ.
• Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“.
• Маргарита Михнева – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев)
• Жана Жекова – моден дизайнер
• Иван Раднев – световен вицешампион по борба от Тампере през 1994, днес известен треньор и мениджър, който живее в САЩ, но  е роден и израсъл в Гурково. Българинът е удостоен с приз за треньор №1 на САЩ за 2009, натоварен е днес с трансформацията на класическия стил в САЩ от юношеската борба до световното и олимпийско ниво. Почетен гражданин на Гурково.
• Кольо Атанасов Колев - най-крупният работодател в региона за осигуряване на работа на немалка част от населението в дружеството му „Булметал“ АД. Допринесъл е за трайния и устойчив растеж на община Гурково, посредством дейността си в областта на недвижимите имоти и земеделието. Благодарение действията на Кольо Атанасов, град Гурково се  прочу в цяла България, както и извън пределите на страната. Именно, като признание за неговото дело като най-големия и успешен предприемач на територията на община Гурково, приноса му за развитието  й и като знак на уважение към него, Общинският съвет прие предложението на кмета  и на Инициативен комитет от представители на Сдружение „Хайдушка чета Генчо Къргов - град Гурково“ и група граждани да бъде  удостоен с високото отличие „Почетен гражданин на град Гурково“.
• Петър Михнев – спортен деец
• Стоян Петров – певец, участник в Music Idol
• Златомир Иванов (Златко Баретата)
• Митю Митев (Мутата) - професионален боксьор

• „Войводата Генчо Къргов“, исторически разказ, публикуван в „Спомени“ на Михаил Греков, изд. на ОФ, София, 1971, също и в „Как ние освобождавахме България“, Михаил Греков, том 2, стр. 131 – 200, изд. на ОФ, София, 1990.
• Тодоров, Васил Драганов. „История на Гурково“. Ботевград, 2001 г. ИК „Ариадна 93“, ISBN 954-90986-1-3

Градът имаше футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезаваше в регионалната група. Общината разполага с добре затревен футболен стадион и поддържано изкуствено игрище за футбол. Стадион „Градски“ е с капацитет от 5000 седящи места. На него през 2024 година на 1 септември ще се проведе "Биорали с магарешки каручки". Началото е 10 часа. Специалните гости са актьорът Краси Радков и Оркестър "Карандила".

• Община Гурково – официален сайт

Портал „География“          Портал „България“