|
Славяново
Славяново е град, разположен в Северна България и второто по големина селище в Община Плевен, област Плевен, на 30 км североизточно от областния център. ГеографияГрадът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от Славяново се намира село Коиловци, близо до града е и село Тотлебен. Селището отстои на 30 км североизточно от общинския и областния център Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол, отстоящо на 46 километра. Разстоянието до столицата София е 189 км. Славяново разполага с обширно и равно землище с площ 93,454 km², което е най-голямото в общината и трето по големина в Плевенска област. От него 75 000 дка (или 80 %) е орна земя с лек наклон на изток към река Осъм (НСИ). В покрайнините на града са разположени няколко язовира. От тях за нуждите на селското стопанство основно за напояване се използват Славяново 1 и 4. НаселениеПри преброяването през 2011 г. над 2/3 от населението се определят като българи, а около 1/4 - за турци. По данни на ГРАО, към 15 юни 2023 г. градът има 4047 жители по настоящ адрес и 4197 жители по постоянен адрес.[2] КлиматКлиматът е умерено-континентален с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е около 12 °C, а средномесечните валежи през годината са 27,48 mm.
ИсторияОт 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателство за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на управлението на Александър Велики и Римската империя. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен. До втората половина на XVII век в селото се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. С това се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори. През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята. След края на Освободителната война обаче по-голямата част от турците в селото се изселват. С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Турски Тръстеник (Тръстеник) е преименувано на с. Славяново. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно. Тогава с Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. е официално признат за селище от градски тип, като това го прави едно от най-младите градски селища в страната. Икономика и инфраструктура
Образование
РелигииХристиянска – източноправославна; мюсюлманска – сунитска. Забележителности
Редовни събития
Други
СпортФутболен клуб „Вихър“ е създаден през 1921 г. До 1955 – 1960 г. в Славяново съществуват още 4 футболни отбора. КухняНай-известното ястие е разновидност на боб и пълнени чушки, наречена „Бобец от сладкия“ и яхния от сини сливи. Галерия
Външни препраткиИзточници
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
