|
Игнатиево
Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4329 души по настоящ адрес и 4366 души по постоянен адрес.[2] ГеографияГрад Игнатиево се намира на запад от Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център — град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него — с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед. В близост до града, на юг от него се намира местността „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на залесен склон. Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През социализма е започнато разкопаване от единия край, което не подсказало нищо, затова предположенията за исторически паметник са отпаднали. ИсторияПрез Кримската война (1854-1855) край Руслар са разположени английски и френски войски.[3] След Руско-турската война от 1877–1878 г. бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават две села — Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево. Първоначално хората заселват ниската част — там, където сега са нивите и където минава магистрала Хемус, но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. Към 1896 г. заразните болести са все още широко разпространени в селото.[4] През 1883 г. в Руслар е открито начално училище, а през 1919 г. — и прогимназия. На 4 август 1924 г. Русларският общински съвет разглежда бюджета на общината по доклад на кмета Яни Шивачев и поради липса на достатъчни училищни помещения отстъпва своето общинско здание за оформяне на три класни стаи, канцелария, салон и около декар и половина дворно место на прогимназията на селото.[5] През 1930 г. двете местни училища се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[6] През 1934 г. селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев. Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (предимно добруджанци и македонци). По време на социализма, когато голяма част от местното население си намира работа в заводите във Варна, не достига работната ръка в селскостопанската кооперация на с. Игнатиево. Тогава в селото се настаняват копанари, доведени от тогавашния кмет. С времето тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи. След заселването на циганите в селото се появява напрежение между етническите групи. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково. През 1983 г. е построена нова сграда на училището.[6] На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България.[7] НаселениеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
По официални статистики циганите са само 450, но реално броят им е повече, защото много от тях са в графата други и неотговорили.[11] УправлениеИкономикаv ignatievo nqma nishto:( ИнфраструктураВ Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[6] КултураИзточници
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
