|
Суворово
Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на община Суворово, която освен него включва и 8 села. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 5049 души по настоящ адрес и 5213 души по постоянен адрес.[2] ГеографияГрад Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен. Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци. Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината. Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%.[3] ИсторияВ хода на Руско-турската война от 1768 – 1774 при Козлужда (Везир-Козлуджа)[4] се състои важно сражение между руската армия под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски, и турската армия под ръководството на Хаджи Абдур Резак. В сражението Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите. При Освобождението името на селото е Козлуджа, като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица.[5] През 1891 г. селото е включено в избирателна община на Варненския общински съвет.[6] Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.[7] Името на селището се споменява в редовния печат и през 1915 г. във връзка с работата на местната църква.[8] През 1930 г. в селото се провеждат събрания срещу политиката на Демократическия сговор.[9] През 1934 г. селището е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)  Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов. От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град.[10] Население Численост на населението според преброяванията през годините:[11][12]
Етнически съставПреброяване на населението през 2011 г.Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
РелигииВ центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ богато изографисана, с оригинални дърворезби, икони и иконостас, а иконописите, изографисани на купола, и камбаните са съвременници на нейното строителство. В града има и евангелска петдесятна църква (ЕПЦ Суворово), намираща се на ул. „Петко Напетов“ 3. ИкономикаЛипсата на промишлени предприятия обуславя основно аграрен характер на местната икономика (производство на плодове и зеленчуци). Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център – град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово – асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Обществени институцииПросветни и културни дейности общината развива чрез:
Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[14] Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища, СПТУ „Здравко Бомбов“, детски градини. Старото училище именувано на Здравко Бомбов, сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората. ЗабележителностиВ града се намират:
ТеатриПрез 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театрална трупа.[14] Съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали с детски, ученически и състави за възрастни. МузеиИсторическият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината. В района има археологически разкопки. Редовни събитияВсяка година на 1 май в Суворово се чества празникът на града, като се правят тридневни фестивали – надпяване и надиграване с участници от цялата страна, които се празнуват в местността Орман бунар. Краят на жътвата също се празнува в местността Орман бунар. Местността Орман бунар е място за почивка и отдих с детски площадки, изградени барбекюта, навес с места за сядане и маси при лошо време. Има изградени две хижи с хотелски места. Местността е в близост до дъбова гора. Известни личности
Бележки
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
