|
Хаджидимово
Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, на около 15 km от град Гоце Делчев. Градът е административен център на община Хаджидимово. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2512 души по настоящ адрес и 2721 души по постоянен адрес.[2]  ГеографияРазположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете ѝ страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина. ИсторияИмеГрадът е наследник на селата Горняни и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново,[3] а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия).[4] В Османската империяГрадът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. През 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.[5] В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи.[6] В 1891 г. Георги Стрезов пише за селата:
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 турци, а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.[9]  В БългарияВ 1928 година е създадено читалище „Иларион Макариополски“.[10] Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерския съвет. Обществени институцииУчастък на полицията. НаселениеЧисленост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 2336 българи и 263 цигани.[11] РелигииВ града живеят източноправославни християни, както и малка евангелска общност. Манастирът „Св. Георги“ по времето на неврокопския митрополит Натанаил става духовен център на епархията, която обхваща цялата Благоевградска област. В него редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. митрополит Натанаил организира безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника. Черквата в града „Успение Богородично“ е над 170-годишна, построена през 1845 година. Традиционно на храмовия празник – 15 август, се провежда търг в двора на храма, като средствата се използват за поддръжка и ремонти на черквата[12]. На около 3 километра от центъра се намира параклисът „Свети Димитър Солунски“, построен през 60-те години на XX век. Храмът се намира непосредствено до средновековната крепост „Свети Димитър“. ПолитикаНа местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет е избран Людмил Терзиев. ИкономикаВ града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най-голямата сред тях е „Жоси“ АД. МузеиПрез пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на общината. ЗабележителностиВ околностите на града има палеонтологично находище от късния миоцен. Палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[13][14][15][16] Тя е едната от общо двете находки (другата е от находището до с. Калиманци, обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси. В същото находище той е открил и описал първите в Европа птици носорози, представени с нов за науката род и вид (Euroceros bulgaricus),[17] нов вид мишелов,[18] нов вид сокол[19] и нов вид орел змияр.[20] На територията на община Хаджидимово се намират и няколко важни културно-исторически обекта[21]:
Редовни събитияНа 6 май 1996 г. Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината, приет като официален празник на града, се провеждат тържества. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манастирът „Св. Георги Победоносец“. Личности_-_innovation_and_youth._(48822420931)_(cropped).jpg) В края XIX – началото на XX век от Сингартия са революционерите Никола Копоев (1878 – 1925) и Георги Мандажиев. През XX век видни жители на градчето са Любен Стефанов (1929 – 1996), политик от БЗНС, Мария Неделчева, по мъж Габриел (р. 1979), евродепутат и еврокомисар. От Хаджидимово са и футболистите Георги Варадев (р. 1970) и Стефан Милушев (р. 1969) Други Футболен отбор на име „Места“, състезаващ се във „В“ югозападна аматьорска група. Има и стадион, наименуван на неговия създател Димитър Лекин, бивш кмет на Хаджидимово.
Външни препраткиБележки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
