|
Кубрат (град)
Кубра̀т е град в Североизточна България. Той се намира в област Разград и е трети по големина в областта след Разград и Исперих. Градът е административен център на община Кубрат. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 6676 души по настоящ адрес и 9681 души по постоянен адрес.[2] ГеографияГрадът се намира на 34 km от Исперих, на 37 km от областния център Разград, на 50 km от Русе и на 354 km от столицата София. ИсторияНай-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според легендите то е създадено в началото на XV век. Тогава по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци и оставил само един. Местните жители и хората от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладенеца. Затова и селището било известно като Балбунар (Меден кладенец). На километър и половина източно от Кубрат, в местността Янката, се намира Балбунарската селищна могила. От направените разкопки става ясно, че около могилата е имало селище преди повече от 4000 години. През VII век народностният състав е бил славяно-прабългарски. Селището просъществува до падането на България под османско владичество (началото на XIV век). На негово място е създадено село Балбунар. Първите къщи са разположени около Медния кладенец, сега кубратски площад. С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Балбунарска община, част от Русенското окръжие. През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“. При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Балбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Балбунар приема новото си име през 1934 г. – на прабългарския ювиги кан Кубрат. Местният вестник „Балбунарско ехо“ се преименува в „Кубратско ехо“ през август 1934 г.[4] Най-забележителните придобивки на Кубрат до 1940 г. са 2 мелници, 2 даракчийници и маслобойна. Главният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. се основава ТПК, която обединява всички дребни занаятчии. Открити са отдели за шивачество, обущарство, сарачество, коларожелезарство, дървообработване и други. През 1949 г. село Кубрат е обявено за град. През 1955 г. към землището на града Кубрат е присъединено село Дряново. НаселениеЧисленост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 4288 българи, 2013 турци и 432 цигани.[5]  УправлениеКметАлкин Неби (ДПС) спечелва изборите през 2019 г. на втория тур с 54,3 % от гласовете. [6] Общински съветОбщинският съвет на община Кубрат се състои от 21 души. [7]
ВероизповеданияИзточноправославно християнство и ислям. От 1980г. до 2022 година, свещеник е ставрофорният свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев, който служи на вярата на поколения християни в Кубратска енория в продължение на 42 години. Обществени институции
Забележителности  Градският парк „Омол“ е създаден през 1962 г. и съхранява в границите си ценно разнообразие от растителни видове. Той заема площ от 21 дка. В парка се срещат над 50 вида растителни видове, от които 33 са дървета и храсти (бял бор, чер бор, кипарис, хемикипарис, туя, тис, черна мура, ливански кедър, смърч, чинар, златен дъжд, явор, топола, маклура, акация, конски кестен, копривка, гинко билоба, полски ясен, шестил, бреза, върба, див рошков, липа, орех и други), които не могат да се видят на друго място в града. Дивият рошков е единственият защитен растителен вид на територията на града и предизвиква вниманието на средношколците и любителите на природата. В клоните на дърветата и храстите гнездят различни видове птици: сойка, обикновен славей, голям пъстър кълвач, лястовица, дрозд, кос, врабче и гугутка. От бозайниците се среща катерица. Театри и музеиСъбраното и съхранено от родолюбиви българи историческо наследство на града и района оформя музейна сбирка, подредена в къщата на Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода. Спорт
Градът има футболен клуб на име ФК Кубрат, играещ в Североизточната В футболна група.
В града съществува хандбален клуб „Кубрат“, участващ в Б регионална група Зона „Черно море”.
На 10 февруари 2011 г. е обявена новината, че в Кубрат е пуснат обикновен тото фиш в играта 6/49 на Българския спортен тотализатор, спечелил най-големия джакпот в историята на тотализатора – сумата от 7 071 231,40 лв. Редовни събития
Личности
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
