Шестнадесети артилерийски полк
Шестнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945). ИсторияПолкът е формиран на 11 септември 1915 г. в Сливен от състава на 6-и артилерийски полк и мобилизирани чинове. Състои се от щаб, 3-то и 4-то артилерийско отделение и нестроеви взвод. Взема участие в Първата световна война. На 22 юли 1919 е разформирован, като състава му се предава обратно към 6-и артилерийски полк.[1] При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) съгласно служебно писмо №IV-С-104 от 22 февруари 1943 г. от Щаба на войската е формиран на 20 март същата година. Полкът е съставен от 1-ва сярска, 2-ра драмска, 3-та кавалска, 4-та ксантийска, 5-а гюмюрджинска и 6-а дедеагачка батарея. Получава наименованието Шестнадесети дивизионен артилерийски полк и се установява на гарнизон в Гюмюрджина, а на 23 ноември 1943 г. се премества на гарнизон в Сяр. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 16-а пехотна дивизия. На 31 юли 1945 г. в Момчилград е разформирован.[1] НаименованияПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
КомандириЗванията са към датата на заемане на длъжността.
Бележки
Източници
Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. |