Осемнадесети пехотен етърски полк
Осемнадесети пехотен етърски полк е български полк. ФормиранеОсемнадесети пехотен етърски полк е формиран във Велико Търново под името Осемнадесети пеши етърски полк на 1 април 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 6-и пехотен търновски полк.[1] Помещавал се е в сградите на „Старо военно училище“ в центъра на града. [2] Балкански войни (1912 – 1913)През Балканската война влиза в битки при Бунар Хисар, Тузакли, Соуджак дере, Карагач дере, Дуванда, Софас и Тарфа. По време на Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при Дъсчен кладенец, в Милевската планина, на върховете Тумба, Църни връх и Чука. Отделно от това при Царица, Плочо, Бубреджик, Кървав камък, Цветков и Панчин гроб и други. Първа световна война (1915 – 1918)През 1915 година България влиза във войната и полка влиза в състава на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
През 1915 година полкът се сражава между селата Думоровци, Ново село, Рогочица, Дреновец, Раяновци, Божевци, Ново бърдо, Бостан. На следващата година Осемнадесети пехотен етърски полк води битка при кота 321, южно от село Горничет, а от 1917 година се сражава с френски войски. През последната година на войната води ариергардни боеве в района на Демир Капия, Оризари и Дренов чифлик. През войната изпраща кадри за 5-и етапен, 5-и опълченски и 50-и пехотен полк. На 2 април 1917 от части на полка се формира 83-ти пехотен полк. Между двете световни войниНа 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 18-а пехотна етърска дружина от състава на Пети пехотен дунавски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 18-а пехотна етърска дружина и 18-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Втора световна война (1941 – 1945)През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941, 1944 – 1944). Заедно с 5-а ловна и 5-а жандармерийска дружина участва в борбата против партизаните. Включен е въстава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия. Към полка се числят Търновската и Габровската гвардейска дружина.[1] Сражава при Буковик, Калиманското плато, Кочани и хребета Карагутица[4]. По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 18-а допълваща дружина.[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 18-и пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк на 18-и пехотен етърски полк.[5] НаименованияПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
КомандириЗванията са към датата на заемане на длъжността.
Бележки
Източници
|