Двадесет и първи пехотен средногорски полк

Двадесет и първи средногорски полк
14-а рота от полка през Балканската война
Информация
Активна	19 януари 1889 – 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон	Пловдив (1889 – 1892) Станимака (от 1892)
Марш	Като вихър безспирно средногорци летят напред. Враг заклети що презират в люти бой те да сразят.

Двадесет и първи средногорски полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, част от състава на 2 Тракийска пехотна дивизия.

Двадесет и първи средногорски полк е формиран в Пловдив под името Двадесет и първи пеши средногорски полк с указ № 11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 2^-ра и 3^-та дружини на 9^-и пеши пловдивски полк^[1] На 2 октомври 1892 г. полкът е дислоциран в Станимака.^[2]

Към началото на Балканската война командир на полка е полковник Владимир Серафимов. На 15.12.1912 г. полк. Серафимов е назначен за командир на 1-ва бригада на 2^-ра пехотна тракийска дивизия. За командир на полка е назначен подполковник Тодор Шарлаганджиев.

В състава на полка влизат четири пехотни дружини

• 1-ва (1, 2, 3 и 4-та роти) – командир подполковник Георги Долапчиев
• 2-ра (5, 6, 7 и 8-а роти) – командир подполковник Илия Врачев
• 3-та (9, 10, 11 и 12-а роти) – командир подполковник Тодор Шарлаганджиев
• 4-та (11, 12, 13 и 14-а роти) – командир подполковник Христо Брайков

1. Отрязване на турските войски от тъй наречения „Тъмръшки клин“, с център Дьовлен /дн. Девин/, застрашително надвиснал над долината на река Марица.
2. Прекъсване на железопътната линия на противника, свързваща Дедеагач със Солун.
3. Да се вземе под български контрол централния път Пловдив, Асеновград, Чепеларе, Рудозем, Ксанти и се осуети евентуален опит на противника да нахлуе в посока Пловдив.

• Бой при връх Модър в Родопите на 05.10.1912 г.-първи изстрел и първи успешен бой на българска военна част в Балканската война.
• Бой на превала Кавгаджик /дн.връх Средногорец – „Родопската Шипка“/ на 21.10.1912 г.за защита на Пашмаклий /дн.град Смолян/ и отразяване настъплението на елитния турски корпус на Явер паша.

Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 1^-ва бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия.^[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

През ноември и декември 1916 г. и началото на 1917 г., когато полкът води бойни действия източно от завоя на р. Черна, Битолско, част от войниците се разбунтуват и напускат позициите. Осъдени са 504 души, от които 22-ма на смърт чрез разстрел. На 22 октомври 1918 г. полкът се завръща в Пловдив и е демобилизиран.^[2]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 21^-ва пехотна средногорска дружина. През 1923 година участва в преследване на въстаници в Пещерско и Кюстендилско, а през септември същата година в потушаването на въстанието в Радомирско и Софийско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 21^-ва пехотна средногорска дружина и 2^-ра пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.^[1]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 и 1943). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 2^-ра пехотна тракийска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота.^[1]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или охранява югоизточната граница (1941 и 1943) в мирновременния му гарнизон се формира 9-а допълваща дружина. След 9 септември 1944 година се формира 21-ва допълваща дружина.^[1]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 21-ви пехотен средногорски полк на 21-ви пехотен средногорски на полковник Серафимов полк.^[4]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Двадесет и първи пеши средногорски полк (19 януари 1889 – 1892)
• Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1892 – 1 декември 1920)
• Двадесет и първа пехотна средногорска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Двадесет и първи пехотен средногорски полк (1928 – 5 март 1946)
• Двадесет и първи пехотен средногорски на полковник Серафимов полк (от 5 март 1946)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Капелмайстор Емануил Манолов
• Капелмайстор маестро Георги Атанасов
• Капелмайстор Иван Касабов
• Ръководител на военнодуховия оркестър Ирджи Ханел
• Капелмайстор Борислав Кисьов
• Капелмайстор Атанас Ангелов

• полковник Александър Протогеров /тогава подпоручик/
• подпоручик Дечо Колев /първият офицер, загинал в Балканската война, в боя на Родопската Шипка/
• подофицер Георги Петров /племенник, сестрин син на Апостола на свободата Васил Левски/
• подполковник Иван Цонев Абаджиев – командир на дружина през ПСВ (почетен гражданин на гр. Ловеч)
• генерал-полковник Димитър Стоилов служи като доброволец

Наследник на полка е съществуващият днес 101^-ви Алпийски батальон.

• 
  9-а рота от полка.
• 
  11-а рота от полка.
• 
  12-а рота от полка.
• 
  14-а рота от полка.
• 
  15-а рота от полка.

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Средните Родопи и Балканската война, Пловдив, 1972
• Згуров, Т. „Извоюваната свобода“, София, 1996

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“