Четиридесет и осми пехотен дойрански полк
Четиридесет и осми пехотен дойрански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. ФормиранеИсторията на полка започва през септември 1912 година, когато във Враца е формиран в четиридружинен състав Четиридесет и осми пехотен полк.[1] Балкански войни (1912 – 1913)Полкът взема участие в Балканска (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) в състава на 10-а пехотна сборна дивизия, като води военни действия Одринската и Чаталджанската операция, Булаирския бой и при Арнауткьой. След войната, през август 1913 е разформирован.[1] Първа световна война (1915 – 1918)Формиран е отново през септември 1915 година във Варна и влиза в състава на 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
След края на войната, през октомври 1918 е демобилизиран и разформиран.[1][2] Дейстащите му чинове се зачисляват към 8-и пехотен приморски полк.[3] Втора световна война (1941 – 1945)За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран съгласно заповед № 72 от 1 септември 1943 под името 48-и пехотен дойрански полк с щаб на 1-ва дружина в Струмица, а на 2-ра в Гевгели. Влиза в състава на 17-а пехотна щипска дивизия от Пета българска армия, като към полка се числят 15-и и 16-и граничен участък. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 2-ра конна бригада, като участва в боевете при Струмица, Турново и Радово. Разформиран е съгласно заповед № 11 от 9 октомври 1944.[1] НаименованияПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
КомандириЗванията са към датата на заемане на длъжността.
Други командири: Петко Момчилов Бележки
Източници
|