Единадесети нескорострелен артилерийски полк
Единадесети артилерийски нескорострелен полк е български артилерийски полк, формиран през 1912 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). ФормиранеИсторията на полка започва на 17 септември 1912 година, когато в Пловдив се формира Единадесети нескорострелен артилерийски полк, като се състои от щаб, две отделения по три батареи и нестроеви взвод. Влиза в състава на 11-а пехотна дивизия. За командир на полка е назначен подполковник Йеротей Сирманов.[1] През юли 1913 г. е демобилизиран.[2] Първа световна война (1915 – 1918)През Първата световна война (1915 – 1918) на 18 септември 1915 г. в София към 4-ти артилерийски полк е формирано Единадесето нескорострелно артилерийско отделение. Състои се от две батареи, влиза в състава на 11-а пехотна македонска дивизия и заминава на фронта. Командването на отделението е поверено на майор Христо Димитров.[3] На 31 декември 1915 г. полкът се завръща в София. На 27 януари 1916 г. съгласно предписание № 830 на инспектора на Артилерията (полковник Стефан Белов) отделението се разделя и командирова, като част от щаба и нестроевият взвод заминават за Шумен, 4-та батарея е придадена към Артилерийската инспекция със специално предназначение, а 5-а батарея към 12-а сборна дивизия в Плевен.[2] НаименованияПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
Командири
Бележки
Източници
|