Единадесети артилерийски полк
Единадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1915 година, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945). ФормиранеИсторията на полка започва на 11 септември 1915 година, когато в Разград от 1-ви артилерийски полк се формира Единадесети артилерийски полк. Състои се от щаб, две артилерийски отделния с по три батареи и нестроеви взвод. Влиза в състава на 5-а артилерийска бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[1] Първа световна война (1915 – 1918)Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) под командването на подполковник Йордан Велчев, на 18 декември 1918 година е демобилизиран, а през юли 1919 година разформирован, като кадрите и въоръжението му се придават обратно към 1-ви артилерийски полк.[2][1] При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Втора световна война (1941 – 1945)Във връзка с участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е неколкократно формиран и разформиран в периода 1939 – 1941 и 1943, като до началото на заключителния етап на войната е на Прикриващия фронт. На 14 септември 1944 година е формиран отново и под командването на подполковник Тодор Сейзов взема участие в двете фази на заключителния етап на войната в състава на 11-а пехотна дивизия под името Единадесети дивизионен артилерийски полк.[1] На 29 юни 1945 г. се завръща от фронта и се демобилизира. На 31 януари 1946 г. е разформиран.[3] НаименованияПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
КомандириЗванията са към датата на заемане на длъжността.
Бележки
Източници
|