Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Рудолф II

Рудолф II
Rudolf II
император на Свещената Римска империя
Роден
Починал
20 януари 1612 г. (59 г.)
ПогребанСвети Вит, Храдчани, Чехия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1576 – 1611
ПредшественикМаксимилиан II
НаследникМатиас
Други титликрал на Бохемия и Унгария;
крал на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия;
ерцхерцог на Австрия
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаМаксимилиан II
МайкаМария Испанска
Братя/сестриМаргарита Австрийска
Анна Австрийска
Елизабет Австрийска
Максимилиан III Хабсбург
Албрехт VII
Венцел Австрийски
Матиас
Ернст
Съпруганяма

Подпис
Рудолф II в Общомедия

Рудолф II (на немски: Rudolf II; * 18 юли 1552, Виена; † 20 януари 1612, Прага, Бохемия) е император на Свещената Римска империя от 1576 до неговото абдикиране през 1611 г., крал на Бохемия (6 септември 1575 – 23 май 1611), крал на Унгария (25 септември 1572 – 25 юни 1608).

Произход и ранни години

Той е член на Хабсбургската императорска фамилия и син на Максимилиан II, а майка му Мария Испанска е сестра на Филип II.

Когато е на единадесет години е изпратен от виенския двор в Мадрид. Там в двора на чичо си получава много добро образование, научава няколко езика – немски, испански, френски, латински, учи и чешки. Католиците залагат на него големи надежди, така той запазва от Испания ненавист към ересите и може да е послушно оръдие в ръцете на йезуитите.

Крал и император

На 7 септември 1575 година Рудолф получава бохемската корона на Свети Вацлав, още докато баща му е жив. На 1 ноември 1576 година, след смъртта на Максимилиан II, получава и короната на Свещен римски император в Регенсбург.

Управление

худ.Мартино Рота
Имперската корона на Рудолф

На 16 октомври 1583 година Рудолф II взема решение да премести императорската резиденция в Прага. Съумява да привлече в Прага много художници, учени и музиканти.

Венецианският посланик Соранцо описва Рудолф през 1607 година:

беше по-скоро дребен на ръст, с много приятна външност и относително бързи движения. Бледото му лице, благородно оформената челюст, красивите коси и къдравата брада, големите очи, гледащи наоколо с известно търпение, правеха голямо впечатление на всички, които го срещаха.[1]

Политиката на Рудолф особено в края на столетието става все по-пасивна, причината за което е неговата наследствена шизофрения. Налице е раздор с брат му Матиас, коренящ се във фактът, че Рудолф остава неженен и поради това уреждането на наследяването не следва да стане с участието на другите представители на династията. Когато през 1595 година умира единственият брат с когото императорът се разбира, а именно възпитаваният с него в Испания ерцхерцог Ернст, уреждането на въпроса с наследяването става още по-актуален и неразрешим за Рудолф, понеже той няма доверие на никой от останалите Хабсбурги.[2]

През 1606 година, Матиас сключва с въстаналите унгарци съглашение за условията на веротърпимост, което довежда до конфликт с Рудолф. Против императора през 1607 година е образувана конфедерация на австрийските и унгарските съсловия, а през 1608 година към нея се присъединява Моравия. Виждайки общото недоволство, Рудолф II мисли да привлече общественото мнение на своя страна за война с турците. Недоволството на Матиас и другите ерцхерцози се разразява на конференциите в Шотвин и Линц, които приемат концепция на Мелхиор Клезъл, целяща свалянето на Рудолф от власт. С тази цел Рудолф до последния момент бави подписването на мирния договор с Османската империя, опитвайки се да намери предлог за неговата денонсация и възобновяване на войната против турците. Подобно поведение предизвиква общо движение на съсловията на Унгария, Австрия и Моравия против императора, съхраняващ в своите ръце само относителен контрол над Чехия, Силезия и Лужиците.[3]

Меценатство

Портрет на император Рудолф II в образа на Вертумн

Колекцията му от произведения на изкуството е легендарна.[4] Една от най-богатите за времето си, тя е включвала произведения на Кореджо, Пармиджанино и Албрехт Дюрер. Част от нея може да се види на първия етаж на Художествено-историческия музей във Виена.

В Прага се намира закупената от Рудолф картина на Дюрер – „Мадоната с розите“ от венецианската църква „Сан Бартоломео“. По негова заповед картината била донесена на гръб през Алпите до Прага.

Голяма слава получава нарисуваният от Джузепе Арчимболдо портрет на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф“, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертумн.

Окултизъм

Император Рудолф се занимава също с различни окултни науки, в частност, търси философски камък. В това време границата между астрономията и астрологията, минералогията и алхимията е неясна. Рудолф II покровителства странстващи алхимици, а неговата резиденция представлява център на алхимичните науки от онова време. Алхимик е и работещия при неговия двор велик астроном Тихо Брахе. Тихо Брахе, при пристигането си в Прага на 31 август 1599 година, разказва следния случай с императора:

Императорът поиска да му покажат механизма, който пренасях в каретата, защото го видял от прозореца. Като го разгледа, императорът каза, че има такива два подобни механизма, но нито един от тях не бил толкова голям и не работел по този начин. Той не пожела да приеме моя, но щял да накара своя астроном да направи за него по модела на моя.[5]

За 600 дуката Рудолф придобива загадъчния Ръкопис на Войнич.


Страници от Ръкопис на Войнич от колекцията на Рудолф II

Абдикация и смърт

Рудолф II отстъпва бохемската корона на брат си Матиас, губернатор на Унгария и глава на рода Хабсбург в Австрия. Матиас е коронован за крал на 23 май 1611 година. От този момент Рудолф II няма реална власт и императорската му титла е просто почетна.

Изолиран, той продължава да живее сред своите колекции (има около три хиляди картини) до смъртта си на 20 януари 1612.

Източници

  1. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.107
  2. Воцелка, Карл „История на Австрия“, изд. Рива 2008, стр.103
  3. Воцелка, Карл „История на Австрия“, изд. Рива 2008, стр.103
  4. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.108 – 110
  5. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.115
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9