|
Ласло III
Ла́сло III (на унгарски: III. László; * 1199; 7 май 1205, Виена) e крал на Унгария и Хърватия от династия Арпади. Oт 26 август до 30 ноември 1204 година управлява съвместно с баща си, от 30 ноември 1204 до смъртта си – еднолично. ПроизходЛасло III е единствен син на крал Имре и Констанца Арагонска, дъщеря на Алфонсо II Арагонски (1157 – 1196), крал на Арагóн, граф на Барселона, и на Санча Кастилска. КралНа 26 август 1204 година Ласло е коронясан приживе на баща си, желаещ по този начин да обезпечи правата на сина си за престола. Чичото на Ласло, Андраш, многократно конфликтува с Имре, но се заклева да защитава малолетния крал и е назначен за регент. Далматинският хронист Тома Сплитски, архидякон на Сплит (на латински: Thomas Archidiaconus Spalatensis) в своята хроника „История на архиепископите на Салона и Сплит“ ( на латински: Historia Salonitana) описва решението на краля така:
След смъртта на Имре (30 ноември 1204 година), Ласло III е провъзгласен за крал на Унгария и Хърватия[2]. Папа Инокентий III изпраща писмо до херцог Андраш, като го предупреждава да остане верен на клетвата си, да зачита интересите на краля-дете и да не позволи на зли хора да бъдат насърчавани. Папата има предвид благородниците около Андрей, които искат да го видят на трона възможно най-скоро, за да могат след това да се възползват от неговата подкрепа. Папата също пише писмо до народа на Унгария, за да остане лоялен към Ласло.[3] Андраш като регент, обаче държи Ласло и неговата майка Констанца под домашен арест.  Опасявайки се за живота си, Констанца Арагонска със сина си бяга във Виена под защита на Леополд VI Бабенберг,[4] въпреки че херцог Андрей полага всички усилия да ги залови преди това. Леополд VI Бабенберг е братовчед на Имре и Андрей и се съгласява да даде подслон на краля, въпреки заплахите на Андрей за нахлуване във владенията му. На 7 май 1205 година Ласло III умира внезапно във Виена. Андраш II наследява унгарския трон[5] и изисква от Леополд VI Бабенберг тялото на племенника си и го погребва в Секешфехервар. Из Chronicon Pictum – Унгарска илюстрована хроника[6]:
Източници
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg)
