|
Арпади
Арпади (на унгарски: Árpádok; на хърватски: Arpadovići; на словашки: Arpádovci) е династия унгарски князе (889 – 1000) и крале (1000 – 1301). През Средновековието династията често е наричана „Дом на Светите крале“. Историческа справкаКнязе (вождове) на Унгария
За основоположник на династията Арпади се приема Арпад (889 – 907), маджарски вожд, който, подложен на натиск от страна на печенегите, повежда народа си от южноруските степи към днешна Унгария. Той воюва с българите и хазарите, а през 906 г. войските му унищожават Великоморавското княжество. През 10-ти век под ръководството на неговия син Жолт (Золтан) (907 – 947) и на внуците му Вал (Файс, Лашонц) (947 – 952) и Такшон (952 – 972) унгарците се превръщат в страшна заплаха за всички свои съседи, особено за Германия, Северна Италия и България. В грабителските си походи те достигат дори до Париж и до пределите на Византия. През 955 г. германският крал Ото I им нанася тежко поражение в битката при река Лех и ги принуждава да ограничат опустошителните си нападения. Консолидирането на страната се свързва с името на княз Геза (Ищван) (972 – 997), син на Такшон, който се покръства и позволява да започне разпространението на християнството в Унгария. Женен е за Аделаида, сестра на полския крал Мешко I Пяст. Баща е на: Ищван I Свети; Саролта, съпруга на бъдещия унгарски владетел Шамуел Аба; Маргарита, омъжена за бъдещия български цар Гаврил Радомир, който се развежда с нея.[1] Крале на Унгария
Ищван (Стефан) I Свети (997 – 1038) е покръстен през 985 г. заедно с баща си, когото по-късно наследява. Стреми се да устрои държавата по модела на съседна Германия. Като защитник на папския престол през 1000 г. той получава кралска титла и корона от папа Силвестър II. Макар делото му да е отчасти заличено от следващите владетели, върнали се към езичеството, Ищван І се смята за основател на унгарската християнска държава. Провъзгласен е за светец през 1078 г. Той сключва брак с Гизела, дъщеря на баварския херцог Хайнрих II Свадливия и сестра на германския император Хайнрих II. Синът му Имре (1007 – 1031), негов съвладетел е женен за Аргира, дъщеря на византийския император Роман III Аргир и е канонизиран заедно с баща си. Кралят има и дъщеря Гизела, съпруга на венецианския дож Одоне Орсеоло. След смъртта на Ищван (Стефан) I Унгария е обхваната от размирици, предизвикани от надигането на езическа реакция и борби за престола. Първоначално за крал е обявен внукът му Петер Орсеоло (1038 – 1041 и 1044 – 1046), син на дъщеря му Гизела. Той трябва да отстоява правата си срещу Шамуел Аба (1041 – 1044), съпруг на кралската сестра Саролта. След смъртта на Петер Орсеоло короната преминава у представителите на младшия клон на Алпадите.[1] Основоположник на този клон е Михай, брат на княз Геза (Ищван). Михай има двама синове: Вазул (†1037) и Ласло Сар (†1030), сключил брак с Предислава, дъщеря на великия киевски княз Владимир I Рюрикович. Вазул е баща на бъдещите владетели: Андраш (Ендре) I и Бела I. Андраш (Ендре) I (1046 – 1061) застава начело на Унгария, подкрепен от местната аристокрация. С помощта на брат си Бела той побеждава в много битки войските на германския император Хайнрих III. Жени се за Анастасия, дъщеря на великия киевски княз Ярослав I Рюрикович. Има един син, бъдещия крал Шаламон. В края на живота си Андраш І влиза в конфликт с брат си Бела І и загива в хода на борбата с него.[1] При провъзгласяването си за крал Бела I (1061 – 1063) християнството окончателно укрепва позициите на Унгария. Взема за съпруга Рикса, дъщеря на полския крал Мешко II Лямберт, от която има седем деца: Ланка, омъжена за руския княз Ростислав Всеволодович; Аделаида – за чешкия крал Вратислав II Пшемислович; Елена – за хърватския крал Димитър Звонимир; София, която има два брака – с Улрих I, княз на Истрия и със саксонския херцог Магнус; Мария, съпруга на византийския деспот Андроник Дука; Геза I; Ласло I Свети. След смъртта на Бела І за крал е провъзгласен племенникът му Шаламон (1063 – 1074), единствен син на Андраш (Ендре) I. Той няма деца от брака си с Юдит, дъщеря на германския император Хайнрих III. Свален е от престола и завършва живота си през март 1087 г. като отшелник в Истрия.[1] Властта преминава у братовчед му Геза I (1074 – 1077), първородния син на Бела I. Новият крал успява да сложи край на размириците и укрепва централното управление в страната. Сключва брак със Синадина, дъщеря на Теодул Синадин. Баща е на Алмош (†1129), херцог на Славония. От византийската наложница Геза І има един незаконнороден син – Калман Книжник. Славонският херцог Алмош се жени за Предислава, дъщеря на великия киевски княз Святополк II Рюрикович, която ражда четири деца: Бела II Слепия; Аделаида, омъжена за чешкия княз Собеслав I Пшемислович; Ержибет, съпруга на великополския княз Мешко III; Хедвига, сключила брак с Албрехт, син на херцог Леополд III фон Бабенберг.[1] Геза I е наследен от по-малкия си брат Ласло I Свети (1077 – 1095). Един от забележителните унгарски владетели, той води успешни войни с печенегите и куманите, присъединява Хърватско и Босна (1091) и покровителства църквата. Умира в разгара на подготовката си за участие в Първия кръстоносен поход и е обявен за светец през 1192 г. Жени се два пъти: за Юдит, бивша съпруга на крал Шаламон и за Предислава, дъщеря на великия киевски княз Светослав II Рюрикович. Има две дъщери: Ирина, която става византийска императрица чрез брака си с Йоан II Комнин и Еуфемия, съпруга на оломоуцкия владетел Ото I Пшемислович.[1] След смъртта на Ласло I на престола се възкачва незаконнородения му племенник Калман Книжник (1095 – 1116). В отговор на това легитимният наследник Алмош, син на Геза I вдиа бунт, но е заловен, ослепен и накрая отровен. За да получчи излаз на Адриатическо море Калман овладява Хърватско и част от Далмация, спечелвайки си за врагове венецианците, византийците, норманите от Сицилия и папата. Кралят е принуден да воюва с тях, за да защити завоеванията си. Сключва първи брак с Бузила (Фелиция), дъщеря на великия граф на Сицилия Руджеро I. От втората си съпруга Ефросина, дъщеря на великия кеивски княз Владимир II Мономах той има две деца: София, омъжена за киевския болярин Владимир Володарович и Ищван II.[1] Крал Ищван II (1116 – 1131) води продължителни, но неуспешни бойни действия срещу Венеция, Киевска Русия и Чехия. Няма наследници от Аделаида, дъщеря на бургграф Щефан фон Райденбург, затова абдикира в полза на братовчед си Бела II (1131 – 1141), син на принц Алмош. Новият владетел е ослепен на младини заедно с баща си от своя чичо Калман Книжник, но въпреки това заема престола. Сключва брак с Елена, дъщеря на сръбския жупан Урош I Неманич, а след като овдовява – със София, дъщеря на великия киевски княз Владимир II Мономах. Негови синове са: Геза II; Ласло II и Ищван IV. Има и дъщеря Елена, омъжена за чешкия принц Святоплук Пшемислович.[1] Бела II е наследен от първородния си син Геза II (1141 – 1161). По негово време държавата търпи упадък вследствие на многобройните му неуспешни войни. Кралят се жени за Ефросина, дъщеря на великия киевски княз Мстислав I Рюрикович, от която има четири деца: Ищван III; Бела III; Ержибет, дадена за съпруга на чешкия княз Фредерик; Илона, омъжена за херцог Леополд V Бабенберг. След смъртта на Геза II на трона се възкачна неговият по-голям син Ищван III (1161, 1163 – 1172). Скоро след това короната му е отнета от чичо му Ласло II (1161 – 1162). Не след дълго той умира, без да остави потомци и властта преминава в ръцете на Ищван IV (1162 – 1163), третия син на Бела II. Той също няма наследници от браковете си с Юдита, дъщеря на зноеймския владетел Конрад II Пшемислович и с Мария, внучка на византийския император Йоан II Комнин. На престола е възстановен Ищван III, който бързо укрепва позициите си. Взема за съпруга Агнес, дъщеря на австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот, а синът на херцога, бъдещият владетел Леополд V Бабенберг, получава ръката на кралската сестра Елена. Тъй като Ищван III няма деца, наследява го брат му Бела III (1172 – 1196). Новият владетел води успешни войни с византийците и разширява унгарските територии на Балканите. Жени се последователно за Маргарита, дъщеря на френския крал Луи VII; за Агнес, дъщеря на Рено дьо Шатийон и за Мария, дъщеря на византийския василевс Мануил I Комнин. Баща е на: Маргарита, омъжена за византийския император Исак II Ангел, а след неговата смърт – за маркиз Бонифаций Монфератски, крал на Солун; Ержибет (Елизабет), сключила брак с чешкия крал Бедржих Пшемислович; Констанция, втора съпруга на чешкия крал Отокар I; Имре; Андраш (Ендре) II.[1] След смъртта на Бела III короната преминава у първородния му син Имре (1196 – 1204). Той прави неуспешен опит да отнеме северозападните български земи от цар Калоян. През 1202 г. рицарите на Четвъртия кръстоносен поход превземат подвластния му град Зара (Задар) в Далмация и го предават на Венеция. Имре се жени за Констанца, дъщеря на крал Алфонсо II Арагонски. Единственият му син Ласло III (1204 – 1205) управлява Унгария само една година, след което за крал е обявен Андраш (Ендре) II (1205 – 1235). Недалновиден владетел, той утежнява финансовото състояние на държавата с безрезултатното си участие в Петия кръстоносен поход. Завърнал се в страната си, Андраш ІІ е принуден да признае с була през 1222 г. привилегиите на аристокрацията и клира. Има три брака: с Гертруда, дъщеря на граф Бертхолд фон Мерания; с Йоланда, дъщеря на Пиер II дьо Куртене, латински император на Константинопол; с Беатриче, дъщеря на ферарския владетел Алдобрандино I д'Есте. Негови деца са: Бела IV; Калман (†1220), който няма потомци от съпругата си Саломея, дъщеря на краковско-сандомирския княз Лешек Бели; Анна-Мария, българска царица, омъжена за Иван Асен II; Ержибет (Елизабет), сключила брак с тюрингския ландграф Лудвиг V, канонизирана от църквата през 1235 г.; Ищван, женен за венецианката Томазина Морозини и баща на бъдещия крал Андраш (Ендре) III; Йоланда, втора съпруга на крал Хайме I Арагонски.[1] Андраш (Ендре) II е наследен от първородния си син Бела IV (1235 – 1270). През 1241 г. той претърпява тежко поражение от татарите при Мохач. Отнема Белград и Браничево от българския цар Михаил II Асен и без особен успех оспорва наследството на австрийските Бабенберги. Като престолонаследник се сгодява за дъщерята на българския цар Борил. По-късно се жени за Мария, дъщеря на никейския император Теодор I Ласкарис. От този брак се раждат: Ищван V; Бела (1243 – 1269), сключил брак с Кунегунда, дъщеря на маркграф Ото III фон Бранденбург; Анна, омъжена за бившия смоленски княз Ростислав Михайлович, станал унгарски васал и бан на Мачва.; Ержибет (Елизабет), съпруга на Хайнрих XIII фон Вителсбах, херцог на Долна Бавария; Кунегунда, сключила брак с краковско-сандомирския княз Болеслав V Срамежливи; Елена (Йоланта), омъжена за полския княз Болеслав Набожни.[1] След смъртта на Бела IV на престола се възкачва синът му Ищван V (1270 – 1272). Той завлядява редица крепости по течението на Средния Дунав. Взема за съпруга покръстената куманка Ержибет (Елизабет), която му ражда пет деца: Анна, сключчила брак с византийския имперотор Андроник II Палеолог; Ержибет (Елизабет), втора съпруга на сръбския крал Стефан II Милутин; Каталина, омъжена за сръбския крал Стефан Драгутин; Ласло IV Кун; Мария, дадена за жена на неаполитанския крал Карло II д'Анжу.[1] Ищван V е наследен от сина си Ласло IV Кун (1272 – 1290). Новият унгарски владетел воюва с чешкия крал Отокар II в съюз с германския император Рудолф I фон Хабсбург, който впоследствие го изоставя. Няма деца от съпругата си Мария, дъщеря на сицилианския крал Карло I д'Анжу. Пленен от куманите, той завещава короната на Андраш (Ендре) III, син на принц Ищван Арпад и внук на Андраш (Ендре) II.[1] Андраш (Ендре) III (1290 – 1301) е последният представител на династията Арпад. Той е принуден да води тежка борба със своя братовчед, неаполитанския принц Карло-Мартело д’Анжу, който оспорва трона му. Сключва първи брак с Фенена, дъщеря на куявския княз Жемомисъл Пяст, от която има дъщеря Ержибет (Елизабет), сгодена за чешкия крал Вацлав III. След смъртта ѝ се жени за Агнес, дъщеря на германския император Албрехт I фон Хабсбург, от която няма деца. Умира в изгнание във Венеция. След смъртта на Андраш (Ендре) III унгарският престол се заема от династията Анжу.[1] Официалната пряка мъжка линия се пресича през 1301, но, съгласно семейните легенди, преки потомци на Арпадите по мъжка линия са белгийския дворянски род Круа и шотландския клан Дръмонд. Светци и блажени от династията АрпадиМного членове на рода са били канонизирани и беатифицирани:
Външни препраткиИзточници |
.svg)
