Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Леополд I (Свещена Римска империя)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Леополд I.

Леополд I
Leopold I
император на Свещената Римска империя
Роден
Починал
5 май 1705 г. (64 г.)
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период18 юли 16585 май 1705
ПредшественикФердинанд III
НаследникЙозеф I
Други титлиКрал на Унгария (от 1655 г.)
Крал на Бохемия (от 1656 г.)
ОтличияРицар на бургундския орден на Златното руно
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаФердинанд III
МайкаМария-Анна Испанска
Братя/сестриМариана Австрийска
Мария Анна Йозефа Австрийска
Елеонора Австрийска
Фердинанд IV Хабсбург
Карл Йозеф фон Хабсбург
СъпругаКлавдия Фелисита Австрийска (15 октомври 1673 – 8 април 1676)[1]
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1676)
Маргарита-Тереза Испанска (1666 – 1673)
ДецаМария Антония Австрийска
Йозеф I[2]
Мария Елизабет Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Карл VI[2]
Мария Магдалена Австрийска
Подпис
Леополд I в Общомедия

Леополд I, с пълно име Леополд Игнатиус Йозеф Балтаазар Феличиан (на немски: Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI. от фамилията Хабсбург, e от 1658 до 1705 г. император на Свещената Римска империя, също крал на Унгария (от 1655), Бохемия (от 1656), Хърватия и Славония (от 1657).

Произход

Той е вторият син на император Фердинанд III и Мария-Анна Испанска.

Управление

Борба с турците

На 26 януари 1683 г. Леополд I подписва договор за отбранителен съюз срещу турците с Бавария. През юли същата година Виена е обградена, но турците са победени с помощта на войски, под командването на полския крал Ян Собески, и включващи баварски войски, начело с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. Впоследствие Леополд I води контраофанзивата срещу турците, която води до отвоюването на цяла Унгария и Белград.[3]


Крал Ян Собиески среща Леополд I след битката при Виена, 12 септември 1683 г.

На 6 април 1690 г. император Леополд I издава манифест, с който подтиква „всичките народи които живеят в Албания, Сърбия, Мизия, България, Силистрия, Илирия, Македония и Расция, да се присъединят към австрийците срещу турците, и да се вдигнат на оръжие.

Прусия става кралство

Още от 1693 година курфюрстът на Бранденбург Фридрих започва преговори с императора по въпроса за своето короноване с пруската корона.

При Леополд с огромен авторитет се ползва набожният католик Вагнер, след това йезуитът Волф: те убеждават императора да не се съгласява с молбата на курфюрста на Бранденбург. Нещата за Леополд се променят през 1700 година и пред вида на надигащата се Война за испанското наследство (1701 – 1713), той започва да търси съюзници сред имперските князе. Тогава най-щедра помощ му предлага Фридрих, изисквайки срещу това да получи пруската корона. През декември 1700 година последва императорското съгласие, а още през ноември същата година Фридрих встъпва в съюз с Австрия.

Формално в Германия има крал – този титул от IX век принадлежи на императора на Свещената Римска империя, който се нарича „римски“, а след Максимилиан I „германски крал“. Затова титулът на Фридрих звучи като „Крал в Прусия“, подчертавайки с това, че се намира в Бранденбург, входящ в състава на Империята, затова той е васал на императора. На 18 януари 1701 г. Фридрих е коронясан в Кьонигсберг.

Леополд и изкуството

Леополд е талантлив композитор, диригент на своя камерен оркестър, свири на няколко инструмента. Пише повече от 230 композиции. Говори немски, латински, френски, испански и италиански. Интересува се от литература, наука и история. Ръководи основата от него „Академия Леоплодина“ през 1652 г. като Academia Naturae Curiosorum в Швайнфурт. През 1687 г. строи новия дворец Шьонбрун във Виена.

Семейство

Първи брак: през 1666 г. със своята племенница инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 – 1673), дъщеря на сестра му Мариана Австрийска и испанския крал Филип IV Испански. Те имат четири деца:

  • Фердинанд Венцел (1667 – 1668), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Антония Австрийска (1669 – 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария
  • Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.

Втори брак: през 1673 г. в Грац с втората си братовчедка Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол (1653 – 1676). Те имат две деца, които умират малки:

  • Анна Мария София (*/† 1674)
  • Мария Йозефа Клементина (1675 – 1676)

Трети брак: през 1676 г. в Пасау с Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1655 – 1720), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм и съпругата му Елизабет фон Хесен-Дармщат. Двамата имат десет деца:


Библиография

  • Volker Press: Leopold I., Kaiser. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 256 – 260 (Digitalisat).
  • Anton Schindling: Leopold I. Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 – 1918. Heiliges römisches Reich, Österreich, Deutschland. Beck, München 1990 ISBN 3-406-34395-3, S. 169 – 185.
  • Karl Schwarz: Leopold I., römischer König, deutscher Kaiser. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1501 – 1505.
  • Maria Goloubeva, The Glorification of Emperor Leopold I in Image, Spectacle and Text (Mainz, 2000) (Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte. Abteilung für Universalgeschichte, 184).
  • Jutta Schumann, Die andere Sonne. Kaiserbild und Medienstrategien im Zeitalter Leopolds I (Berlin, 2003) (Colloquia Augustana, 17).

Външни препратки

Източници

  1. data.matricula-online.eu
  2. а б 500353751 // 15 декември 2014 г. Посетен на 22 май 2021 г.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 66.
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9