bg Хаджийска река

Хаджийска река
	Хаджийска река
	Устието на Хаджийска река в Черно море
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Бургас ; Община Руен ; Община Поморие ; Община Несебър
Дължина	55 km
Водосб. басейн	356 km²
Отток	0,64 m³/s
Начало
Място	на 1 km югозападно; от село Добра поляна,; Община Руен,; Еминска планина
Координати	42°50′07.07″ с. ш. 27°17′51″ и. д. / 42.8353° с. ш. 27.2975° и. д.
Надм. височина	482 m
Устие
Място	Несебърски залив, Черно море
Координати	42°40′32.88″ с. ш. 27°42′43.92″ и. д. / 42.6758° с. ш. 27.7122° и. д.
Надм. височина	0 m
	Хаджийска река в Общомедия

Хаджийска река (до 29 юни 1942 г. Хаджи дере)^[1] е река в Югоизточна България, област Бургас. Протича през общините Руен, Поморие и Несебър и се влива в Несебърския залив на Черно море. Дължината ѝ е 55 km, която ѝ отрежда 78-о място сред реките на България.

Хаджийска река води началото си от 482 m н.в. в западната част на Еминска планина, на 1 km югозападно от село Добра поляна, община Руен. Първите 4 km тече на юг, а след това на изток в широка долина между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг. След село Гълъбец завива на югоизток, протича през големия язовир „Порой“ и се влива в Несебърския залив на Черно море, в южната част на курортния комплекс „Слънчев бряг“.

Площта на водосборния басейн на Хаджийска река е 356 km²^[2]. На север границата на басейна ѝ следи билото на Еминска планина и го отделя от водосборния басейн на река Двойница, а на юг по билото на Айтоска планина преминава границата с водосборния басейн на река Ахелой.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Куртдере
← Чобандере
← Чекракчия
→ Бяла река

Реката е със среден годишен отток от 0,64 m³/s при село Гълъбец, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.

По течението на реката са разположени 4 села:

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир „Порой“.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.
↑ Географски речник на България, София 1980, с. 517.

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 517.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.

[2] Географски речник на България, София 1980, с. 517.

[1]

[2]