Топографска карта на община Каварна.
Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич . През 1891 г. Каварна е център на община, съставна на Балчишка околия .[ 1]
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югоизточната част на област Добрич . С площта си от 481,367 km2 заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води
Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в пределите на Добруджанското плато . То е слабо наклонено на североизток, изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 100 и 150 m. На юг и югоизток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море . Тук, в централната южна част на община Каварна, на 2 km навътре във водите на Черно море се вдава големият нос Калиакра . Максималната височина на община Каварна е 180 m , разположена северозападно от село Крупен . Дължината на бреговата линия на общината е 42 km, а площта на плажните ивици – 74 дка.
На територията на община Каварна липсват повърхностно течащи води. Изключение е Нейковото дере, което протича като суходолие през северната част на общината. Североизточно от с. Нейково то напуска пределите ѝ, като навлиза в община Шабла , където се „влива“ в Дуранкулашкото езеро . На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.
Населени места
Изглед към село Българево през 2012 г.
Изглед към град Каварна през 2006 г.
Общината се състои от 21 населени места . Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[ 2]
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Белгун
262
33,292
Дуранлар
Нейково
36
19,035
Каралар
Било
7
17,597
Сърт кьой
Поручик Чунчево
23
12,383
Язъджилар
Божурец
71
14,489
Михал бей
Раковски
173
28,320
Сеид Ахмедa
Българево
1052
57,145
Гявур Суютчук
Свети Никола
181
19,616
Видно
83
39,652
Гьоре
Селце
63
15,902
Малкоч
Вранино
195
23,407
Гаргалък
Септемврийци
267
29,922
Делне бей кьой, Цар Борис
Иречек
7
12,062
Кьойлук
Топола
127
12,934
Тюрк Суютчук
Каварна
10 507
46,448
Травник
–
9,928
Яплъджа
Камен бряг
50
21,094
Кая бей кьой
Хаджи Димитър
75
17,056
Хаджи Байрям
Крупен
20
17,426
Иридже
Челопечене
39
19,484
Ели бей
Могилище
70
14,175
Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой
ОБЩО
13308
481,367
няма населени места без землища
Административно-териториални промени
Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – признава с. Каварна за гр. Каварна;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сърт кьой на с. Било ;
след 1940 г. – заличени са селата Калфа кьой (Калфа) и Мальово (Кара Насуф, Каранас) без административен акт поради изселване;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранлар на с. Белгун ;
– преименува с. Михал бей на с. Божурец ;
– преименува с. Гявур Суютчук с. Българево ;
– преименува с. Кара яш кьой на с. Великово;
– преименува с. Гьоре на с. Видно ;
– преименува с. Гаргалък на с. Вранино ;
– преименува с. Кьойлюк на с. Иречек ;
– преименува с. Кая бей кьой на с. Камен бряг ;
– преименува с. Иридже на с. Крупен ;
– преименува с. Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) на с. Могилище ;
– преименува с. Насуф паша на с. Мънино;
– преименува с. Сюртю кьой на с. Нанево;
– преименува с. Каралар на с. Нейково ;
– преименува с. Язъджилар на с. Поручик Чунчево ;
– преименува с. Сеид Ахмед на с. Раковски ;
– преименува с. Малкоч на с. Селце ;
– преименува с. Тюрк Суютчук на с. Топола ;
– преименува с. Яплъджа на с. Травник ;
– преименува с. Хаджи Байрям на с. Хаджи Димитър ;
– преименува с. Делне бей кьой на с. Цар Борис;
– преименува с. Ели бей на с. Челопечене ;
МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Цар Борис на с. Септемврийци ;
Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Мънино и Нанево поради изселване;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Великово и го присъединява като квартал на с. Селце .
Население
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. , по населени места (подредени по численост на населението):[ 3]
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет , избиран на местните избори през годините:[ 4] [ 5] [ 6] [ 7]
Транспорт
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 98 km:
участък от 22,2 km от Републикански път I-9 (от km 30,7 до km 52,9);
последният участък от 21,8 km от Републикански път III-296 (от km 23,7 до km 45,5);
последният участък от 25 km от Републикански път III-901 (от km 13,6 до km 38,6);
участък от 16,3 km от Републикански път III-2961 (от km 1,8 до km 18,1);
началният участък от 12,7 km от Републикански път III-2963 (от km 0 до km 12,7).
Топографски карти
Бележки
↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2018. (на английски)
↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 27 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
Външни препратки