Община Аврен43.117 , 27.667
Област Варна Площ 353.78 km² Население 9 793 душиАдм. център Аврен Брой селища 17 Сайт avren.bg Кмет Емануил Манолов (ГЕРБ ; 2011) Общ. съвет 13 съветнициГЕРБ (9)МК „Красимир Тодоров за общината“ (4) Община Аврен в Общомедия
Топографска карта на община Аврен.
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Моминска община (дн. Авренска).
Община Аврен се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна .
География
Географско положение, граници, големина
Общината попада в източната част на област Варна . С площта си от 353,776 km2 заема 6-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води, климат
Близо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен . Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина , обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия , които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река .
Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.
Населени места
Общината се състои от 17 населени места . Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[ 1]
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Аврен
675
58,364
Момино, Еврен, Аквиран
Круша
65
9,158
Дюлгер
Бенковски
594
13,232
Хаджъ Синанлар
Приселци
1393
27,511
Мемиш Софулар
Близнаци
913
52,043
Панбуклу, Яйлакьой
Равна гора
190
18,845
Яссъ Баш
Болярци
145
14,169
Бейджиоолу
Садово
294
21,159
Сулуджа-али
Добри дол
33
9,809
Дедекьой
Синдел
780
11,936
Сенделлер
Дъбравино
1166
25,416
Чалъ махалле
Тръстиково
534
16,250
Корджу, Караач Софулар, Брестино
Здравец
473
24,947
Акънджъ
Царевци
551
20,970
Султанлар, Султанци
Казашка река
159
9,078
Казак дере
Юнак
78
6,470
Оруч Гаази
Китка
254
14,419
Чьокек, Билек махалле
ОБЩО
8297
353,78
няма населени места без землища
Административно-териториални промени
Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Аканджии на с. Здравец ;
Указ № 345/обн. 14 юли 1899 г. – преименува с. Деде кьой на с. Добри дол ;
Указ № 36/обн. 8 февруари 1906 г. – преименува с. Мемиш софулар на с. Приселци ;
Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Дюлгер на с. Круша ;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Бейджи оглу на с. Болярци ;
– преименува с. Караач Софулар на с. Брестино;
– преименува с. Яйла на с. Горен Близнак;
– преименува с. Петре на с. Долен Близнак;
– преименува с. Чалъ махле на с. Дъбравино ;
– преименува с. Казак дере на с. Казашка река ;
– преименува с. Чокек (Чукак) на с. Китка ;
– преименува с. Ясъ баш на с. Равна гора ;
– преименува с. Солуджа алъ на с. Садово ;
– преименува с. Султанлар на с. Султанци;
– преименува с. Оруч гаази на с. Юнак ;
МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Хаджи Синанлар на с. Бенковски ;
МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Аврен на с. Момино;
– преименува с. Брестино на с. Тръстиково ;
Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава селата Горен Близнак и Долен Близнак и ге обединява в едно населено място – с. Близнаци ;
Указ № 554/обн. 22 септември 1964 г. – възстановява старото име на с. Момино на с. Аврен ;
Указ № 875/обн. 20 март 1987 г.: – преименува с. Султанци на с. Царевци ;
Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28 ноември 2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го прехвърля в община Девня .
Население
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. , по населени места (подредени по численост на населението):[ 2]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г. :[ 3]
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет , избиран на местните избори през годините:[ 4] [ 5] [ 6] [ 7]
Партия или сдружение
2003
2007
2011
2015
Избирателна активност по време на изборите
7,15%
74,97 %
65,58 %
71,69 %
Общ брой места
13
13
13
13
ГЕРБ
3
5
9
Местна коалиция „Красимир Тодоров за общината“
4
Българска социалистическа партия
2
3
Българската левица
3
Синя коалиция (Съюз на демократичните сили , Демократи за силна България )
2
Коалиция „НДСВ – БСД – За нашето бъдеще“ (Национално движение „Симеон Втори“ , Българска социалдемокрация )
5
Движение за права и свободи
1
2
Коалиция за Аврен – СДС, ДСБ, ВМРО, БЗНС (Съюз на демократичните сили , Демократи за силна България , Български земеделски народен съюз - Народен съюз , ВМРО – Българско национално движение )
1
Съюз на демократичните сили
5
Коалиция „Нова левица – Българска социалистическа партия и Обединен блок на труда“ (Българска социалистическа партия , Обединен блок на труда )
3
Национално движение „Симеон Втори“
3
Коалиция „Народно единство“
1
Транспорт
Железопътната гара на Синдел през 2017 г.
През територията на общината преминават три броя участъци от железопътната мрежа на България:
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,2 km:
Топографски карти
Бележки
Външни препратки