|
Поморие (община)
Община Поморие се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. ГеографияГеографско положение, граници, големинаОбщината попада в североизточната част на област Бургас. С площта си от 413,189 km² заема 10-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води, климат, природни забележителностиРелефът на общината е предимно равнинен. Южната третина попада в североизточната част на Бургаската низина, а централната е заета от широките и плоски долини на реките Ахелой и Хаджийска. Между Бургаската низина на юг и долините на двете реки се простират най-източните и югоизточни разклонения на Айтоска планина (част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Мандабаир (340 m), разположен южно от село Косовец. Северната четвъртина на общината има ниско- и среднопланински релеф. Тук се простират средните части на Еминска планина (също част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Бальова чука (524 m), разположен северозападно от село Козичино. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река и Ахелой, а най-северната част се отводнява от река Двойница, която води началото си западно от село Козичино. На Хаджийска река е изграден големия язовир „Порой“, като в общината попада само „опашката му“, на река Ахелой – язовир Ахелой. Водите на двата язовира се използват предимно за напояване. Освен тях в цялата община се стопанисват още 7 микроязовира. Друг голям воден басейн в общината е Поморийското езеро, което представлява лагуна с естествен произход. Отделено е от морето с естествена пясъчна коса, а в южната си част има изкуствен свързващ го канал с морето. В южната му част се добива лечебна кал, а в северната – добив на сол. Освен това езерото е важно орнитологично място. Климатът е умереноконтинентален със засилено влияние на Черно море. Климатичните условия се характеризират с продължително слънцегреене (до 2360 часа годишно) и средна юлска температура на въздуха и водата – 23,6 °С. Поради бавното изстиване на морската вода есента е топла и продължителна, като средната есенна температура е 20,5 °С. Снеговалежите са минимални, като снегът се задържа не повече от 5 – 7 дни. Плажната ивица на общината е уникална поради финия черен пясък, който е типичен само за този регион. Морското дъно пред бреговата линия е полегато и почти равно.
Флора и фаунаФлораГорският фонд заема площ от 20% от територията на района. Първостепенно значение имат общините Айтос и Руен, които попадат в пояса на равнинно-хълмистите дъбови гори. Преобладаващи дървесни видове със стопанско предназначение са: черен бор, бял бор, благун, цер, зимен дъб, космат дъб, източен бук, габър, липа, акация. Специфично за района е, че на територията на община Айтос, местността Трите Братя се намира единственото в България находище на бодливо сграбиче.[1] ФаунаФауната в района е с подчертано разнообразие, както по отношение на бозайниците, така и по отношение на птиците. Срещат се най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето – зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери. Източноевропейският небесен друм – „Виа понтика“ на прелетните птици минава през Поморийското езеро, което е естествено място за гнездене на прелетни птици в голяма гама и разнообразие. Районът на гр. Айтос също е пункт от пътя на птиците. Напролет горите се изпълват с пойни птици – славеи, скорци, дроздове, кукувици. Единствено тук се среща редкият за страната вид черен бързолет. От врабчетата най-срещани са домашното врабче, полското врабче, овесарки (сива жълта, черноглава), разпространени са масово зърноядните птици като щиглици, зеленушки и конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата, фазанът. Орелът се среща все по-рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел – край Айтос. Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.[1] Населени местаОбщината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
Административно-териториални промени
  
НаселениеНаселение на община Поморие през годините, според данни на НСИ:[3]
Раждаемост, смъртност и естествен прирастРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[3]
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]
ПолитикаОбщински съвет Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините: [5][6][7][8]
Образование
Здравеопазване● Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Поморие – адрес: 8200 Поморие, ул. „Парашкев Стоянов“ 1; ● Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс (СБРНК) – филиал Поморие – адрес: 8200 гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов“ 7; ● Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика – „Св. Георги Победоносец“ (ББЛРП) – гр. Поморие – адрес: 8200 гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов“ 12; ● Център „Свети Георги“ – адрес: 8200 Поморие, ул. „Търговска“ 5 [9] ПолитикаНагради за Община Поморие
ИкономикаСтруктуроопределящ отрасъл е туризмът. Важни други отрасли са традиционните за местното население лозарство, винарство, риболов и солодобив. ТуризъмВ Поморие е изграден санаториум, в който целогодишно се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, неспецифични заболявания на двигателните органи, сърдечно-съдови, чернодоробни и др.
Културно-исторически паметнициЕдин от най-интересните културни обекти безспорно е Античната куполна гробница край Поморие. Датировката на паметника се отнася за II-IV в. Изследователите са на мнение, че обектът е по-скоро хероон (мавзолей), в който са се извършвали и религиозни ритуали, чрез които се е отдавала почит към мъртвите. Уникалната архитектура е съчетание на римска и тракийска строителна традиция. Мавзолеят е най-късният представител на тракийските куполни гробници. Обектът е паметник на културата от национално значение. Музеят на солта в град Поморие е единствен не само в България, и но и в цяла Източна Европа. Открит е през септември 2002 г. и е посветен на един от най-старите запазени поминъци в района на Поморие – солодобива. Уникалното е, че посетителите имат възможност да видят на живо как протичат всички технологични процеси и да се докоснат до традициите на местните жители. Козарева могила край град Каблешково е също уникален обект. Представлява праисторическа селищна могила и некропол от V хилядолетие пр. Хр. По мнението на археолозите е и най-големият некропол от тази епоха на юг от Стара планина. Най-старата сграда в града, пощадена от многобройните пожари, изпепелявали не един път Анхиало, е църквата „Преображение Господне“. Строена е през 60-те години на XVIII в. с материали от крепостната стена на Средновековния Анхиало. Църквата е с уникален иконостас. Съхраняваните в храма икони са от края на XVIII в. и първата половина на XIX в., но има отделни образци от края на XVII в. Църквата е художествен паметник на културата с местно значение. Сградата на Исторически музей – Поморие е строена в периода между 1885 и 1895 г. с финансовите средства на благодетелката Фотини Карианди и в нея първоначално се е помещавало гръцко девическо училище. Тя е архитектурен паметник с местно значение. Архитектурен резерват „Стари поморийски къщи“ е ансамблов паметник. Къщите представят облика на традиционна градска черноморска къща от ΧΙΧ в. Православният храм „Рождество Богородично“ е построен през 1890 г. от първомайстор Генчо Кънев. През 1959 г. църквата е основно преустроена. Изографисана е от художниците Н. Ростовцев, К. Йорданов и А. Сорокин, а иконостасът е дело на К. Кошаревски. Православният мъжки манастир „Св. Георги“ е забележителен паметник, съхранил духа на възрожденската епоха от средата на ΧΙΧ в. В манастирската църква се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство, а храмовата икона с изображението на светеца патрон има славата на чудотворна. Църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Горица е от 1856 г. и е художествен паметник. Църквата „Св. Параскева (Петка)“ в с. Козичино е от 1848 г. и също е художествен паметник. ТранспортПрез общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 55,6 km:
Топографски карти
Побратимени градове
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
