Община Балчик се намира в Североизточна България и е сред съставните общини на област Добрич. Административен център на общината е град Балчик.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в южната част на област Добрич. С площта си от 524,153 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.
Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.
Населени места
Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Сред селищата, които не са населени места (град/село), се откроява Курортен комплекс „Албена“ (или само Албена) в землището на село Оброчище – 3-тият по големина курортен комплекс в страната, който има статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 1 февруари 2005 г.[2]
Административно-териториални промени
след 1878 г. – преименувано е с. Гявур куюсу на с. Гурково без административен акт;
Указ № 125/обн. 7 март 1901 г. – преименува с. Мурсал кьой на с. Търновка;
периода 1913 – 1940 г. – заличено е с. Мустафа бейлер поради изселване под румънска власт;
– преименувано е с. Дуван ювасъ на с. Вултурещи под румънска власт;
– преименувано е с. Той куюсу на с. Дропля под румънска власт;
– преименувано е с. Иланлък на с. Шерпени под румънска власт;
през 1940 г. – заличени са селата Ембие махле и Куру махле (Курман махле) поради присъединяването им като квартали на с. Змеево без административен акт;
МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Сусуз кьой на с. Безводица;