Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Скумрия

Скумрия
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
вид:Скумрия (Scomber scombrus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Скумрия в Общомедия
[ редактиране ]

Скумрията (Scomber scombrus) е вид морска риба от семейство Скумриеви (Scombridae).

Скумрията е пелагичен вид, достигащ дължина до 50 cm. Рекордът за тегло е 1,2 kg и е постигнат в региона на Тронхайм, Норвегия.[3] Разпространена е в Атлантическия океан и свързаните с него морета – Балтийско, Средиземно и други. Среща се само в открито море.

Описание

Тялото на скумрията е сравнително източено, с кръгло напречно сечение. Главата и тялото са с обтекаема форма. Има две гръбни перки отделени една от друга и следвани от пет дребни перки. Аналната перка е сравнително малка, също с пет дребни перчици след нея. Опашната перка е врязана, коремните перки са относително малки. Мастният клепач покрива предния и задния край на окото, главата и тялото са изцяло покрити с дребни люспи. Оцветяването ѝ по гърба е синьо-зелено, като често става синкаво-черно по главата. Отстрани е металносиво, коремът е бял. По гърба има характерни тъмни извити линии.[4]

Видът е от голямо икономическо значение. Застрашен е от свръхулов. Тъй като обича студени и умерени води, промяната на климата вероятно оказва влияние върху разпространението му, измествайки го на север.[4]

Наричана е с няколко имена: цифулка, за слабата и маломерна, чироз (чируз) или чира за пролетната и липарида за охранената и по-мазна есенна риба.

Черноморска скумрия

Черноморската скумрия зимува в Мраморно море, в Черно море идва за изхранване. Край българските брегове минава през април – юни (тогава се лови и суши за чирози) и се връща през септември – януари, охранена и висококачествена. Черноморската скумрия е едно от застрашените животни в Черно море.

Черноморската скумрия е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на едногодишна възраст. Хвърлянето на хайвера се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса и соленост около 38/5. В Черно море не се размножава, тъй като солеността на водата е около 18‰, хайверът пада на дъното и загнива.

След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва приблизително линията на брега. Това се използва от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море. Там те прекарват зимата и напролет се размножават.

Черно море изобилства със скумрия до 1960-те години, когато мащабната индустриализация в Съветския съюз, Румъния и България започва сериозно да замърсява хабитата на скумрията, поради което тя се премества на юг. Основен виновник за замърсяването са вливаните минералните торове, които водят до цъфтеж на планктона, което от своя страна нарушава кислородния баланс във водата. Включена е в Червената книга на България през 1985 г., а в Червената книга на Черно море влиза през 1999 г.[5] Днес има статут на критично застрашен вид в България.[6]

Кратка история на скумрията

Скумрията е една от най-важните риби за оцеляването на крайморските и крайокеанските древни народи в Европа. Ловът ѝ с мрежи в Средиземно море и в Мраморно море е бил изключително резултатен. Някои историци дори я наричат „рог на изобилието“ заради големите ѝ пасажи.

В днешно време, заедно с риба тон и херингата, скумрията е една от най-масово консумираните риби в световен мащаб. Ловът и развъждането ѝ изгражда важна част от износните икономики на повечето страни около Средиземно море и Атлантическия океан.

Хранителен състав на скумриите

Атлантическа скумрия
Fish, mackerel, Atlantic, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca12 mg
Желязо, Fe1.63 mg
Магнезий, Mg76 mg
Фосфор, P217 mg
Калий, K314 mg
Натрий, Na90 mg
Цинк, Zn0.63 mg
Мед, Cu0.073 mg
Манган, Mn0.015 mg
Селен, Se44.1 μg
  Други
Скумрия в Общомедия
Ориентировъчно съдържание на 100 g:
Продукт Калоричност, kcal белтъчини, g мазнини, g
Обикновена скумрия 205 18,6 14,2
Испанска скумрия 139 19,4 6,4
Кралска скумрия 105 20,4 2
  • витамини: добър източник е на витамините B3, B5, B6
  • минерали: добър източник е на минералите калий, фосфор и селен
  • може да съдържа живак, други тежки метали и замърсители

Вижте също

Източници

  1. Scomber scombrus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Скумрия. Посетен на 26 март 2012
  3. ALL TACKLE RECORDS FOR MACKEREL, ATLANTIC // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Архивиран от оригинала на 2011-08-12. Посетен на 19 юни 2011.
  4. а б Black Sea Watch. Списък видове // 3 април 2018.
  5. Диана Славчева. Истината за това къде изчезна черноморската скумрия // Десант, 14 декември 2017. Посетен на 24 август 2019.
  6. Черноморска скумрия. Червена Книга на Република България.
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9