Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Аргинин

Аргинин
Аргинин

Аргининът (изписван на латиница Arg или R) e α-аминокиселина. L-аргининът е една от двадесетте най-често срещани в природата аминокиселини. За бозайниците тя е полунезаменима или условно незаменима в зависимост от етапа на развитие и здравословното състояние на индивида (при новородени тя е незаменима). Гликогенна аминокиселина, метаболизира се до α-кетоглутарат (метаболит от Цикъла на Кребс).

Швейцарският химик Ернст Шулце изолира аргинин за първи път през 1886 от растение от рода Lupinus.

Химични свойства

L-аргининът съдържа гуанидинова група с pKa 12,48, което означава, че е положително заредена в неутрална, кисела и алкална среда и по този начин придава основни свойства на аргинина. Положителният заряд е делокализиран, което дава възможност за формиране на няколко водородни връзки.

Биологични свойства

Аргининът е алифатна аминокиселина, която в организма съществува в свободно състояние или влиза в състава на много белтъци, силно застъпена е при протамините (нискомолекулни ядрени белтъци, които заместват хистоните в късните етапи на сперматогенезата) и хистоните. Аргининът допринася за ускорената синтеза на соматотропен хормон и на други хормони. Участва в образуването на урина и в обмяната на азота. Аргининът е донор и естествен преносител на азот. Нитрозо групата е основното вещество, регулиращо тонуса на артериалните съдове, от което зависи диастоличното налягане. При недостиг на аргинин то нараства.

Аргининът участва в цикъла на преаминиране (орнитин-цитрулин-аргинин) и извеждане от организма на крайния азот, който е продукт от разпадането на белтъците.

Аргининът е носител и донор на азота, необходим за синтезата на мускулна тъкан – способства за увеличаване на мускулната маса и намаляване на мазнините при нормално физическо натоварване.

Аргининът притежава и психотропни ефекти, като способства за подобряване на настроението, активността и половата функция.

Биосинтеза

Аргининът се синтезира от цитрулин посредством цитозолните ензими аргининосукцинат синтетаза и аргининосукцинат лиаза. Синтезата на всяка молекула аргининосукцинат е съпроводена с хидролиза на ATФ (аденозинтрифосфат, лат. ATP) до AMФ (аденозинмонофосфат, лат. AMP).

Цитрулинът се получава от аргинин посредством азотен оксид синтаза, от орнитин посредством катаболизъм на пролин или глутамин/глутамат, от асиметричен диметиларгинин. Пътищата, които свързват аргинин, глутамин и пролин са обратими и като цяло продукцията на всяка от тези аминокиселини зависи от типа клетка и от етапа на развитие на организма.

Епителните клетки на тънките черва произвеждат цитрулин основно от глутамин и глутамат. В същото време клетките на проксималното каналче на бъбреците извличат цитрулин от кръвообръщението и го превръщат в аргинин, който постъпва отново циркулация. Синтез на аргинин от цитрулин се наблюдава в по-малка степен и в много други клетки.

Разграждане

Първоначалните реакции при катаболизма на аргинин са свързани с превръщането му в орнитин, последвано от трансаминиране на орнитин до глутамат-у-полуалдехид. Мутации в орнитин δ-аминотрансфераза (орнитин трансаминаза, ЕС 2.6.1.13) повишават плазмения и уринарен орнитин и са свързани със спираловидна атрофия на хороидеята и ретината. Лечението включва ограничаване на аргинина, приет чрез храната.

Набавяне

Аргининът е условно незаменима аминокиселина, което означава, че през по-голямата част от времето може да се произвежда от организма и не е абсолютно необходима хранителна съставка. От друга страна биосинтетичният път не осигурява достатъчно аргинин и част от него трябва да се поема с храната. Източниците на аргинин са животински и растителни (сирене, мляко, телешко и свинско месо, бяло пилешко и пуешко месо, различни видове риба и морски деликатеси, бобови и житни растения, ядки, соя, нахут, слънчогледови, тиквени семки, сусам др.).

Функции

Аргининът играе ключова роля при клетъчното делене. Редуцира времето за заздравяване на рани и е особено важен при фрактури на костите. Ускорява изхвърлянето на токсичния амоняк от организма. Подобрява имунната функция. Стимулира синтеза на растежни хормони. Стимулира натрупването на мускулна маса. Потиска натрупването на мазнини и намалява риска от сърдечни заболявания. Прекурсор е на синтезата на азотен оксид и подпомага понижаването на кръвното налягане (асиметричният метиларгинин (ADMA) инхибира реакцията до азотен оксид и е маркер за съдови заболявания). Прекурсор е и на урея, орнитин и агматин, необходим е за синтезата на креатин. Може да се използва и при синтезата на полиамини (путресцин, спермин, и спермидин). Подобрява продукцията и жизнеността на сперматозоидите.

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9