|
Ярослав I
Ярослав I Мъдри е княз на Новгород (1010 – 1019) и велик княз на Киевска Рус (1019 – 1054). Той е син на Владимир I Велики и по-малък брат на Святополк I. Трима от синовете му (Изяслав I, Светослав II и Всеволод I) също заемат последователно трона в Киев. Смята се, че по време на продължителното му управление Киевска Рус достига върха на своето военно могъщество и културен разцвет. Считан е за основател на Ярославъл. Ранни годиниСведенията за ранните години на Ярослав са ограничени. Той е един от многобройните синове на великия княз Владимир I, вероятно втори от Рогнеда, една от няколкото му съпруги. В скандинавските саги Ярослав е известен като Ярислейф Куци. Изследванията на останките му потвърждават, че той наистина е куц, вследствие на раняване със стрела. Още съвсем млад Ярослав е изпратен от баща си за управител на Ростов, а през 1010 г. е преместен в Новгород. През този период той основава наречения на негово име град Ярославъл на река Волга. Отношенията между Ярослав и баща му са напрегнати и се влошават още повече, когато става известно, че Владимир възнамерява да остави за свой наследник сина си Борис. През 1014 г. Ярослав отказва да плаща данъци на Киев и Владимир се подготвя за война с него, но умира в началото на похода през 1015 г. През следващите четири години Ярослав води тежка и кръвопролитна война срещу своя полубрат Святополк I, който управлява в Киев и е поддържан от своя тъст, полския крал Болеслав I. В хода на междуособиците трима от братята им, Борис, Глеб и Светослав, са брутално убити. Начална руска летопис, чийто автор е подчертано благоразположен към Ярослав, приписва убийствата на Святополк, но други сведения подсказват, че Борис може би е убит по нареждане на Ярослав. Първоначално успехът е на страната на Ярослав и след битката при Любеч през 1016 г. Святополк бяга в Полша. През 1018 г. той се завръща с армия, водена лично от крал Болеслав I, нанася тежко поражение на Ярослав и си връща Киев. Ярослав възнамерява да бяга в Скандинавия, но, подтикван от гражданите на Новгород, събира армия от местни жители и многобройни варяжки наемници и през 1019 г. отново превзема Киев. На брега на река Алта нанася окончателно поражение на Святополк, който умира по-късно на път към Полша. УправлениеСлед установяването на властта си Ярослав дава на град Новгород, който го поддържа през цялата гражданска война, многочислени свободи и привилегии, с което се поставят основите на Новгородската република. Смята се, че по това време той издава и „Руска правда“, първият правен кодекс в Киевска Рус. Завземането на Киев от Ярослав не слага край на междуособиците между наследниците на Владимир Велики. Ярослав изпраща в затвора до края на живота му брат си Судислав, а военните действия срещу друг негов брат, Мстислав Тмутаракански, продължават с години. През 1024 г. княз Мстислав нанася поражение на Ярослав, който е принуден да му отстъпи всички територии на изток от Днепър със столица Чернигов, които Мстислав запазва до смъртта си през 1036 г. Във външната си политика Ярослав разчита на съюза с Швеция и се опитва да отслаби византийското влияние в Киев. През 1030 г. той си връща от Полша Червена Рутения. Това териториално разширение е признато през 1043 г., когато двете страни сключват договор, скрепен с двоен династичен брак – крал Кажимеж се жени за сестрата на Ярослав Добронега (Мария), а сестра му Гертруда – за сина на Ярослав Изяслав. При друг успешен поход през същата година той превзема естонската крепост Тарбату и основава на нейно място град Юриев (днес Тарту) наречен на негово име (християнското име на Ярослав е Георги, в руски вариант Юрий). За да защити южната си граница от печенегите, Ярослав изгражда укрепления около градовете Херсон, Канев и Переяслав. В чест на решителното поражение, което им нанася, той построява катедралата Света София в Киев през 1037 г. През 1043 г. Ярослав организира поход към Константинопол, воден от първородния му син Владимир. Макар че не постига военен успех, той успява да сключи благоприятен договор с Византия и да ожени сина си Всеволод I за дъщеря на императора. В опитите си да откъсне Киевска Рус от византийското влияние, през 1051 г. Ярослав назначава за митрополит на Киев Иларион, първият невизантиец, заемащ епископска длъжност в държавата. СемействоПрез 1019 г. Ярослав се жени за Ингегерд Олофсдотер, дъщеря на шведския крал Олаф Шьотконунг, като ѝ дава като зестра Ладога. Има съществени данни, че той е бил женен и преди това за жена на име Ана, чийто произход е спорен. Ярослав има поне 5 дъщери, 3 от които женени за чуждестранни принцове:
Възможно е негова дъщеря да е и Агата, съпруга на наследника на английския трон Едуард Изгнаника и майка на Едгар Етелинг и Света Маргарет Шотландска. Ярослав има 1 син от първия си брак (Иля) и 6 от втория. Най-възрастният от тях – Владимир, умира преди баща си. Трима други (Изяслав I, Светослав II и Всеволод I) заемат последователно трона в Киев. Двамата най-млади – Игор и Вячеслав, управляват като князе съответно на Волиния и Смоленск. Източници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg)
