Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Ростислав Михайлович

Ростислав Михайлович
княз на Чернигов
бан на Мачва и Славония
Княз на Галичкото княжество
номинален цар на България
Управлениекняз на Чернигов: ?-1262
бан на Мачва и Славония: 1255 – 1262
княз на Галичкото княжество: 1234 – 1236
цар на България (номинално): 1256 – 1262
Наследилкато галички княз: Михаил
като български цар Калиман II
Наследниккато галички княз: Даниил Глицки
като български цар: Мицо Асен/Константин Асен
Лични данни
Роден
между 1212 г. и 1225 г.
Починал
1264 г.
Семейство
Бащакняз Михаил II Всеволодович
Майкакнягиня Олена Романова - Владимиро-Волинска
БракАнна Арпад
Герб
Ростислав Михайлович в Общомедия

Ростислав Михайлович е руски владетел от династията на Рюриковичите.

Той е княз на Новгородската република[1] (1229 – 1230), Галиция (1238, 1241), Черниговското княжество (1241 – 1243), бан на Славония (1247 – 1248) и Мачва (1248 – 1262). Обявява се за цар на България, но управлява само Видинската област (приблизително между Лом и Браничево), но не получава одобрението на търновските боляри и е признат за такъв само от Унгария, за чиято принцеса Анна Арпад е женен. Чрез династични бракове, сключени от децата му, той се свърза и различни други европейските династии, включително с Асеневците, посредством брака на дъщеря си Анна Ростиславна и цар Михаил II Асен.

Биография

Син е на новгородския княз Михаил и на Олена Романовна, дъщеря на галичкия княз Роман Мстиславич. През 1230 г. баща му е детрониран и тригодишният Ростислав е коронясан за нов княз, но само след няколко седмици семейството му е принудено да емигрира, като баща му става по-късно княз на Черниговското и на Галичкото княжество, а в края на живота си - и велик княз на Киев, но е убит от татарите (и във връзка с това обявен от Руската православна църква за мъченик).

От 1236 до 1238 г., но все още малолетен, Ростислав оглавява Галичко-Волинското княжество, след което е изместен от своя вуйчо Даниил Галицки.

Става бан на Мачва и на Славония и получава управлението на тези област, след като през 1243 г. се жени за принцеса Анна Арпад, дъщерята на унгарския крал Бела IV. През 1255 г. жени дъщеря си от нея Анна Ростиславна за българския цар Михаил II Асен и му става съюзник във войната срещу Никея. Поради младежката възраст на Михаил Асен (тогава на около 17-18 години), оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император Теодор II Ласкарис за мир, Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише Георги Акрополит, той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети, и подписва печално известния Регински мир, чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония, включително и превзетите през войната. В резултат на това и въпреки възраженията на Михаил II Асен, срещу договора, той е убит, вероятно от братовчед си Калиман II Асен, който заема престола и се жени за вдовицата му, за да легитимира властта си, но предизвиква отпора на Ростислав, който обсажда Търново. Макар и разбит от Калиман II, князът взема със себе си дъщеря си (чиято чест е дошъл да защитава) и се оттегля във Видин, откъдето се обявява за цар на България, неуспешно опитвайки се да претендира за междувременно овакантения трон“[2]. Той не успява да вземе под свой контрол столицата, а болярите подкрепят кандидатурата на Мицо Асен, който става цар на България през 1256 година. Въпреки това Ростислав, до края на живота си се нарича „цар на България", която титла му е призната от унгарците, поради родството му с управляващата страната им династия[3]. Във връзка с претенциите си, сече монети с образа си.

Докато в България се разгаря нова борба за престола, между Константин Асен, станал известен като Константин Тих, и Мицо Асен (който бързо губи популярността и последва примера на княза - заминава за Велики Преслав и оттам "продължава управлението си", макар скоро цялата страна реално да е завзета от конкурентите му), Ростислав поема с голяма част от войските си към Бохемия, за да помогне на тъста си, краля на Унгария Бела IV, във войната му срещу местния владетел крал Отокар II. В отсъствието му, Видинската област, чак до границите на област Браничево, лесно е превзета от войските на Тих през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав, като владетел на Видинската област през март 1261 г. През следващите години той присъединява към земите си и отвъддунавския Северински Банат.

Наследил властта в Черниговското княжество, прекарва последните си години и там. Умира в Чернигов или Белград през 1262 г.

Източници

Външни препратки

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9