|
Карл I Савойски
Карл I Савойски, наречен Войнственият (на италиански: Carlo I 'il Guerriero'; * 29 март 1468, Кариняно, Савойско херцогство; † 13 март 1490, Пинероло, пак там), е 5-и херцог на Савоя от 1482 до 1490 г., граф на Аоста, на Мориен и на Ница, принц на Пиемонт, титулярен крал (1485 – 1490) на Кипър, Йерусалим и Армения, маркиз на Салуцо (1487 – 1490). ПроизходТой е по-малък син на Амадей IX Савойски (* 1435, † 1472), херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1465 – 1472), и на съпругата му Йоланда дьо Валоа (* 1434, † 1478), френска принцеса. Негови дядо и баба по бащина линия са Лудвиг Савойски Старият, херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, и Анна дьо Лузинян, а по майчина – кралят на Франция Шарл VII и Мари д'Анжу. Майка му е сестра на Луи XI, крал на Франция. Има шест братя и три сестри:
БиографияРанни години и брак от Пребогатият часослов на херцог дьо Бери, детайл През 1469 г. майка му поема управлението на Савойското херцогство като регентка на по-големия му брат херцог Филиберт I. След смъртта му през септември 1482 г. 14-годишният Карл се възкачва на трона. Вуйчо му крал Луи XI се счита за негов наставник и се грижи за това той да получи добро образование във Франция и да може да говори латински и старогръцки. Кралят поставя за регент на Савойските държави чичо му Петър Савойски, княжески епископ на Женева. Карл I, след смъртта на Луи XI през 1483 г., се завръща в родината си, за да може най-накрая да управлява. След това се жени за Бианка Монфератска, дъщеря на маркграфа на Монферат Вилхелм VIII Палеолог. УправлениеВъпреки младата си възраст Карл I успява да демонстрира невероятна твърдост и решителност: решен да възстанови реда в Пиемонт, доминиран от потисничеството на бароните и феодалите (които имат възможността да упражняват властта си в моменти на криза след смъртта на Амадей IX Савойски), Карл I знае как да подчини бунтовете и злоупотребите на волята си. На 26 февруари 1485 г. той закупува правата върху кралствата Кипър, Йерусалим и Армения от леля си Шарлота Кипърска[1], която се смята за законен титуляр дори след свалянето ѝ от власт през 1464 г. Полученото споразумение, с което той се задължава да плаща на леля си пенсия от 4300 флорина годишно, е ратифицирано от папа Инокентий VIII. Въпреки това след смъртта през 1489 г. на последната управляваща кралица Катерина Корнаро, Кралство Кипър преминава към Венецианската република, докато Карл I продължава да бъде само претендент. След като обявява война на Маркграфство Салуцо, с което не съществуват добри отношения от известно време, той повежда армията си в битка през 1487 г. и окупира Карманьола, един от главните градове на малкото маркграфство. Когато най-накрая обсажда самия Салуцо, маркиз Лудвиг II е принуден да се предаде и да отдаде почит на младия херцог на Савоя, който присъединява, макар и за кратко, владенията на алерамическите господари към своите владения. СмъртСлед като печели войната срещу народа на Салуцо и се завръща в родината си, Карл I се разболява тежко заедно с други гости след банкет. Има слухове, че е отровен и някои обвиняват в това Лудвиг II от Салуцо. 21-годишният Карл I умира на 13 март 1490 г. и е погребан в Августинската църква в Кариняно; по-късно тялото му е преместено и погребано в параклис на катедралата на Верчели, където все още е и днес. Брак и потомство∞ 1 април 1485 г. за Бианка Монфератска (* 1472, † 30 март 1519), дъщеря на маркграф Вилхелм X от фамилията на Палеолозите, от която има син и дъщеря, както и две мъртвородени деца:
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg)
