Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Мориен

Мориен
Maurienne
Сен Жан дьо Мориен – главен град на Мориен
Сен Жан дьо Мориен – главен град на Мориен
45.2° с. ш. 6.6667° и. д.
Местоположение на картата на Франция
Общи данни
МестоположениеФранция
Регион Оверн-Рона-Алпи
Stemma Департамент Савоа
Надм. височина1200 m
Дължина125 km
ТипЛедникова долина
РекиАрк
Инфраструктура
СелищаСен Жан дьо Мориен, Модан и Егбел
Мориен в Общомедия

Мориен (на френски: Maurienne), Мориана (на италиански: Moriana, по-рано също Morienna, Mauriana или Muriana) е френска междуалпийска долина и природен регион, образувана от реката Арк. Намира се във френския департамент Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи.

Тя съответства на една от шестте исторически провинции на Савоя, която е била пагус (pagus Maurianensis), а по-нататък част от Графство Мориен, част от Савойското графство, преди да стане една от административните провинции на Савойското херцогство (17231860).

Съвпада с окръг Сен Жан дьо Мориен (Saint-Jean-de-Maurienne), административно деление на департамент Савоа.

География

Територията съвпада с една от големите напречни долини на Алпите – тази на река Арк. Арк води началото си от масива Леван (Levanne) и е приток на река Изер, към която се присъединява след полукръгов курс от около 130 км. Долината тръгва от село л'Еко (l'Écot) в община Бонвал сюр Арк на малко разстояние от хълма Изеран (Col d’Iseran) и завършва в градчето Етон.

Частта от долината нагоре над градчето Модан се нарича От Мориен (на френски: Haute-Maurienne, букв. Горна Мориен).

Алпийски хълмове

От долината започват няколко алпийски хълма:

  • Кол дьо л'Изран (Col de l'Iseran) в посока Тарантез
  • Кол дьо ла Мадлен (Col de la Madeleine) в посока Тарантез
  • Коле ди Монченизио (Colle di Moncenisio) в посока Италия
  • Кол дю Телеграф (Col du Télégraphe) в посока Бриансон
  • Кол дю Галибие (Col du Galibier) в посока Бриансон
  • Кол дьо ла Кроа дьо Фер (Col de la Croix de Fer) в посока Гренобъл
  • Кол дю Гландон (Col du Glandon) в посока Гренобъл.

Странични долини

  • Валè д'Аверол (Vallée d'Avérole)
  • Валè д'Амбен (Vallée d'Ambin)
  • Валоар (Valloire)
  • Валè д'Арв (Vallée d'Arves)
  • Валè де Вилард (Vallée des Villards)
  • Валè дю Рибон (Vallée du Ribon)
  • Валè дю Бюжон (Vallée du Bugeon)

История

Герб на провинцията

Подчинена първо на епископството на Торино, а след това – на този на Виен по време на господството на франките, Мориен става графство на Савоя и част от едноименния регион: Хумберт I Савойски носи титлата „Граф на Мориен“. Преминаването от Мориен във Вал ди Суза преди построяването на ЖП линията Торино-Париж е ставало главно през прохода Монченизио/Мон Сени (чийто стръмен и криволичещ път е значително подобрен по заповед на Наполеон I Бонапарт в периода 1803 – 1811 г.). Използвани са обаче и проходите на Кол дьо ла Ру/Коле дела Ро (на фр. Col de la Roue, на итал. Colle della Rho) и Коле дел Фре(ж)юс (Colle del Fréjus), които я свързват с градчето Бардонекия, откъдето се спуска към Суза през градчето Улкс. Френският крал Франсоа I отнема Мориен от Карл III Савойски през 1536 г., но с Мира от Като Камбрези (3 април 1559 г.) тя е върната на херцог Емануил Филиберт Савойски. Долината е взета отново от Савоя (Кралство Сардиния) с анексирането на Савоя към Франция, постановено на Виенския конгрес на 27 ноември 1792 г. Тя е окончателно присъединена към Франция с преминаването на Савоя (и Ница) към Франция след Втората война за независимост на Италия вследствие на споразуменията между Камило Бенсо – граф на Кавур и Наполеон III (1860).

Основни градове

Главният град на Мориен е Сен Жан дьо Мориен, намиращ се на мястото на сливане на реките Арк и Арван. Други градове са Модан и Егбел, който бележи края на долината. В долината има множество ски курорти.

Връзки с Италия

От Италия до Мориен се стига от градчето Суза през прохода Мон Сени, влизайки във Вал Чениския и изкачвайки се по нея нагоре, след което се завива към прохода (SS 25) или изкачвайки се по долината на река Дора Рипария до градчето Улкс (SS 24) и след това по разклонението ѝ Дора ди Бардонекия (SS 535) чак до градчето Бардонекия (или през автомагистрала А32 Торино – Бардонекия) и след това до пътния тунел Фрежюс (Fréjus) (открит през 1980 г.). Освен това Мориен е свързана с Вал ди Суза чрез ЖП линията Рим – Торино – Париж, която преминава през железопътния тунел Фрежюс (открит през 1871 г.).

Алпийски хижи

За улесняване на високопланински туризъм и достъпа до върховете на долината има няколко алпийски хижи :

  • Амбин (Refuge d'Ambin) – 2270 м
  • Аверол (Refuge d'Avérole) – 2210 м
  • Каро (Refuge de Carros) – 2,760 м
  • Кол дьо ла Ваноаз (Col de la Vanoise) – 2,515 м
  • Ла Дан Параше (Refuge de la Dent Parrachée) – 2,511 м
  • Евет (Refuge des Evettes) – 2,590 м

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moriana в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9