Валентиниан I

Валентиниан I
65-и император на Римската империя
Монетно изображение на Валентиниан I
Управление	364 – 375
Лични данни
Роден	3 юли 321 г. Цибале, Панония
Починал	17 ноември 375 г. (54 г.) Брегецио, Панония
Семейство
Династия	Валентинианова династия
Баща	Грациан Старши
Брак	Марина Севера Юстина
Потомци	Грациан Валентиниан II Гала Грата Юста
Валентиниан I в Общомедия

Флавий Валентиниан (на латински: Flavius Valentinianus) е император на Западната римска империя от 364 до 375 година. Основател е на Валентиниановата династия.

Още в началото на управлението си поверява източните провинции на брат си Валент, а сам се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница – задача, изискваща голяма част от времето и енергията му. Смятан е за един от последните императори-пълководци и последния силен владетел на Запада, успял да поддържа военното превъзходство на Рим спрямо варварите. Скоро след смъртта му, Валент го губи в Битката при Адрианопол (378 г.)

Основен източник за живота на Валентиниан I e историкът Амиан Марцелин, негов съвременник и съратник.

Валентиниан е роден в Цибале, Панония, през около 321 година. Син е на известния римски пълководец от Панония Грациан Старши, започнал издигането си, като търговец на въжета.

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на Констанций II и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при Юлиан (последният езически римски император) и поелия управлението след неговата гибел в Персия Йовиан.

След смъртта им, Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град Никея, Витиния на 26 февруари 364 г.

Валентиниан I е непопулярен сред римските аристокрация, интелигенция и духовенство владетел, заради негативното си отношение към тях и към апетитите им за поземлена собственост, както и заради лошите си обноски и липсата у него на висока култура и образование. Амиан Марцелин му приписва тираничност и жестокост, твърдейки дори, че при чести си изблици на гняв, той изпитва удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели мечки. Известно е, че той редовно прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които финансира управлението си.

За сметка на това, Валентиниан I вероятно е бил популярен сред повечето от останалите си поданици. Той увеличава данъците, но и полага усилия да облагодетелства простолюдието, подобрявайки здравеопазването в Рим и чрез закони, облекчаващи положението на най-бедните. Проявява и религиозна толерантност, която нарушава единствено по отношение на по-радикалните ереси, като манихейство и донатизъм. Освен това той намалява дворцовото разточителство, строго наказва своеволията на евнусите и се въздържа да фаворизира роднините си, макар че поставя Валент начело на Източната Римска империя, като своя съ-император. Последното прави и по настояване на войниците си да си намери по-скоро такъв, но вероятно и защото е убеден, че ще изпълнява волята му.

От 365 до 367 г. германските племена алемани нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети на провинцията. Нашествениците няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват Майнц, преди да бъдат накарани да се оттеглят. През 368 г. Валентиниан започва наказателна контраофанзива в земите на алеманите между Рейн и Дунав. С цената на големи усилия и загуби самият император разбива алеманите при Солициниум и навлиза на тяхна територия, след което сключва примирие през 371 година. Част от алеманите влизат в римската армия или са преселени в Северна Италия. Възстановени са римските укрепления по река Рейн, засегнати от варварите.

През зимата на 367 г. избухва въстание сред гарнизоните на Адриановия вал в провинция Британия, оглавен от военачалника Валентин, но е потушено от комит Теодосий (баща на бъдещия византийски император Теодосий I). После провинцията е опустошена от едновременно нахлуване на пиктите, скотите, франките и саксите. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името „Великата конспирация“ (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на комита му отнема 2 години (367 – 369), за да възстанови реда в провинцията.

Пак от Флавий Теодосий в Северна Африка е потушен бунтът на Фирм; той който се бори и с местния корумпиран управител Роман през 373 г. Друг военен успех там е прекратяването предната година на набезите на берберите.

През 373 г. римляните търпят поражение от сарматите, в което губят 2 легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по река Дунав и защитава Панония от нахлуването на квадите – германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия. Докато е в резиденцията си в Брегецио, Панония, той приема тяхна делегация. Разгневен от нахалството им, императорът получава спукване на кръвоносен съд в мозъка. В резултат на това, умира на 17 ноември 375 г.

• Valentinian I (364 – 375 A.D) De Imperatoribus Romanis
• Flavius Valentinianus (AD 321 – 375) Архив на оригинала от 2010-11-29 в Wayback Machine.
• Valentinian I Архив на оригинала от 2013-08-31 в Wayback Machine. livius.org

• Амиан Марцелин, Books 26‑30Uchicago.edu English summaries
• Зосим, Historia nova

• M. Grant, The Roman Emperors, 1985
• Jones A. H. M., The Later Roman Empire 284 – 602: A Social, Economic, and Administrative Survey, Oxford, 1964
• Alföldi A. A., Conflict of Ideas in the Late Roman Empire: The Clash between the Senate and Valentinian, Oxford, 1952
• Curran J., From Jovian to Theodosius // The Cambridge Ancient History, Cambridge, 2008
• Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California); London (England) 2002 [1]

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat