Максимиан

Максимиан
52-ри император на Римската империя
Скулптурен портрет на Максимиан
Управление	285–286 г. (като Цезар с Диоклециан) 1 април 286[1] –1 май 305 г. (като Август на запада с Диоклециан – като Август на изтока)[2] късната 306– 11 ноември 308 г. (се самообявява за Август)[3] 310 г. (се самообявява за Август)[4]
Наследил	Диоклециан
Наследник	Константин I Велики
Лични данни
Роден	ок. 250 г. Сирмиум (дн. Сърбия)
Починал	юли, 310 г. Марсилия
Пълно име	Марк Аврелий Валерий Максимиан Херкулий
Семейство
Брак	Евтропия
Потомци	Флавия Максимиана Теодора Максенций Фауста
Максимиан в Общомедия

Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г. до 1 май 305 година.

Роден е в Сирмиум, провинция Панония (дн. град Сремска Митровица в Сърбия), син на бакалин, Максимиан прави забележителна кариера в армията и служи на императорите Аврелиан, Проб и Кар. Максимиан е издигнат на трона, когато Диоклециан решава да подели с друг управлението на Римската империя.

Максимиан е боен другар и доверен пълководец на Диоклециан, който го обявява за съимператор с ранг на „цезар“ през юли 285 г. в Медиолан. След успеха на Максимиан срещу селския бунт на багаудите в Галия, на следващата година е произведен и в „август“ (1 април 286 г.). Поверено му е да управлява западните провинции – Италия, Африка, Испания и Галия, а Диоклециан запазва изтока за себе си.

В 286 – 7 г. Максимиан воюва срещу алеманите, бургундите и херулите по Рейнската граница и срещу саксонските пирати в Северно море. По същото време избухва въстанието на морския офицер Караузий в Британия, който се самообявява за император и отделя островната провинция като сепаратистка държава. Тъй като е ангажиран в стълкновения с варварските племена, Максимиан не е в състояние да се отзове незабавно на острова.

В периода 288 – 290 г. Максимиан отбранява рейнските граници на Галия от набезите на франките и провежда една неуспешна експедиция срещу узурпатора Караузий в Британия. За известно време съимператорите са принудени да се примирят с узурпатора, но няколко години по-късно Диоклециан реформира управлението и създава т.нар. Тетрархия („Четиривластие“), като поделя империята на четири части между самия него, Максимиан и още двама пълководци – Флавий Констанций и Галерий Максимиан, които са избрани за младши цезари.

През декември 290 – януари 291 г. в Медиолан се състои среща между Диоклециан и Максимиан, на която те вземат решение да споделят властта с още двама избраници. През 292 г. по заповед на старшия си колега Диоклециан, Максимиан предава Галия под властта на новоназначения цезар Констанций I Хлор, който има задачата да възвърне Британия от отцепника Караузий. След успешната инванзия и последвалото възвръщане на острова (293 г.), Констанций управлява Галия и Британия като подчинен на Максимиан.

Максимиан удържа победи в кампании срещу берберите и маврите в Северна Африка през 297 – 9 г., както и срещу франките (302 г.) по река Рейн. Максимиан лично се отличава в битките и е много уважаван от войниците си. Заради своята сила и мъжество той приема прозвището Херкулий („подобен на Херкулес“). Талантлив военачалник, Максимиан е слабо образован, груб и некултурен, няма политически амбиции и остава докрай лоялен на Диоклециан, чиито разпоредби неотклонно изпълнява.

Максимиан е един от най-изявените гонители на ранното християнство по времето на Диоклециан. През 303 г. започва голямото гонение, предприето по инициативата на Максимиан и Галерий. По негова заповед са изтезавани и убивани хиляди християнски мъченици. Според Лактанций, Максимиан тероризира и Сената в Рим, изнудва патрицианските родове, използвайки властта си за да присвоява техните богатства и да обезчестява знатни девици.

На 1 май 305 г. Максимиан е принуден да спази правилата на Тетрархията, въведени от Диоклециан, и неохотно абдикира едновременно с него, въпреки че по-късно използва появилите се междуособици и прави два опита да се завърне на власт: първия път се присъединява като съимператор към бунта на сина си Максенций в Рим (306 г.), но скоро изпада в немилост и отново абдикира (308 г.), а по-късно (310 г.) се опитва чрез заговор да завземе властта от зет си Константин I в Масилия (дн. Марсилия), но след като се проваля и е разкрит, бива обсаден в града и по-късно е убит или принуден да се самоубие чрез обесване.

По време на войната му с Максенций, Константин заповядва да бъдат разрушени изображенията и статуите на Максимиан. Константин по-късно тачи паметта на Максимиан, а внуците на Максимиан, родени от дъщеря му Фауста и Константин, стават императори.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Максимиан

• Maximianus Herculius (286 – 305 A.D) De Imperatoribus Romanis

• Barnes, Timothy D. The New Empire of Diocletian and Constantine. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982. ISBN 0-7837-2221-4
• Barnes, Timothy D. Constantine and Eusebius. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981. ISBN 978-0-674-16531-1
• Elliott, T. G. The Christianity of Constantine the Great. Scranton, PA: University of Scranton Press, 1996. ISBN 0-940866-59-5
• Lenski, Noel. „The Reign of Constantine.“ In The Cambridge Companion to the Age of Constantine, edited by Noel Lenski, 59 – 90. New York: Cambridge University Press, 2006.
• Pohlsander, Hans. The Emperor Constantine. London & New York: Routledge, 2004a. Hardcover ISBN 0-415-31937-4 Paperback ISBN 0-415-31938-2