Флавий Аблабий

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: прецизиране на текста; посочване на трудовете, които са цитирани като литература и източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Флавий Аблабий (на латински: Flavius Ablabius; Ablabios; * Крит; † 338, Константинопол) е политик на Римската империя през 4 век и приближен на император Константин I Велики.

Аблабий е роден в бедна фамилия на остров Крит^[1] и е християнин. Работи като чиновник при управителя на Крит, забогатява чрез морска търговия и става приближен на император Константин. Издига се и през 324 и 326 г.^{[ неясно? ]} става викарий на провинция Азия. От 326 г. в Италия, а след това до 337 г.^{[ неясно? ]} в Азия той е преториански префект без служебен печат.^[2]

През 331 г. Аблабий е консул заедно с Юний Бас. През 337 г. е уволнен от император Констанций II и по-късно екзекутиран заради вероятните му намерения да стане император.

Дъщеря му Олимпия е сгодена за по-късния император Констант, но двамата не се женят.^[3]

Неговата къща в Константинопол принадлежи по-късно на Гала Плацидия.

• Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: Fl. Ablabius 4. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 3 – 4.
• Otto Seeck: Ablabius 1). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,1, Stuttgart 1893, Sp. 103.
• Либаний, Reden 42,23
• Евнапий, Sophistenleben 3,7,13; 6,2,12; 6,3,1 – 13
• Атанасий I Александрийски, Osterbriefe 5
• Зосим, 2,40,3
• Амиан Марцелин, 20,11,3