Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Сейнт Китс и Невис

Федерация Сейнт Китс и Невис
Federation of Saint Kitts and Nevis
      
Девиз: Country Above Self
„Държавата над личните интереси“
Химн: O Land of Beauty!
Местоположение на Сейнт Китс и Невис
Местоположение на Сейнт Китс и Невис
География и население
Площ269,359 km²
(на 188-о място)
Водинезначителен%
Климаттропичен
СтолицаБастер
Най-голям градБастер
Официален език
Религия94,6% християнство
—81,3% протестанти
—13,3% други християни
2,6% нерелигиозност
1,5% индуизъм
1,3% други религии
Демонимсенткитец, невиец
Население (2021)47 606[1]
(на 187-о място)
Население (2018)52 441
Гъстота на нас.205 души/km²
(на 64-то място)
Градско нас.30,8%
(на 166-о място)
Управление
Формафедерална парламентарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторМарчела Либурд
ОрганизацииООН
Законодат. властНационално събрание
История
Независимост
– обявена
от Великобритания
19 септември 1983 г.
Асоциирана държава27 февруари 1967 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019)1,758 млрд. щ.д.
(на 183-то място)
БВП на човек (ППС)31 095 щ.д.
(на 48-о място)
БВП (ном., 2019)1,058 млрд. щ.д.
(на 173-то място)
БВП на човек (ном.)18 714 щ.д.
(на 47-о място)
ИЧР (2019)0,779 (висок)
(на 74-то място)
Прод. на живота74,6 години
(на 83-то място)
Детска смъртност15,4/1000
(на 144-то място)
Грамотност97,8%
(на 62-ро място)
ВалутаИзточнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зонаAST (UTC-4)
Автомобилно движениеляво
Код по ISOKN
Интернет домейн.kn
Телефонен код+1 869
ITU префиксV4A-V4Z
Официален сайтwww.gov.kn
Сейнт Китс и Невис в Общомедия

Федерация Сейнт Китс и Невис (на английски: Federation of Saint Kitts and Nevis) е островна държава в Северна Америка. Разположена е на островите Сейнт Кристофър (169 km²) и Невис (93 km²).

География

Карта на Сейнт Китс и Нейвис

Общата брегова линия на островите е 138 km. Те имат планински релеф с вулканичен произход, най-високият връх е Монт Мизери – 1156 m.

Климатът е тропичен пасатен, а средната температура е 24 °C.

История

  • 1493 г. – Христофор Колумб е първият европеец посетил островите.
  • 1623 г. – на о. Сейнт Китс е създадено малко английско селище
  • 1624 г. – последва построяването и на френско селище.
  • 1783 г. – Сейнт Китс и Невис стават колония на Великобритания, започва внос на роби от Африка.
  • 1871 – страната влиза в състава на Западноиндийската федерация, където остава до 1956 г.
  • 1967 г. – Сейнт Китс, Невис и Ангуила получават вътрешно самоуправление като асоциирани с Великобритания.
  • 19 септември 1983 г. – Сейнт Китс и Невис стават независима държава.

Държавно устройство

Федерация, независима държава в състава на Британската общност. Държавен глава е кралят на Великобритания, представен в страната от генерал-губернатор.

Парламентът се състои от 3 сенатори и 11 депутати, избирани за период от 5 години (8 от о. Сейнт Китс и 3 от о. Невис). Начело на правителството стои министър-председател.

Административно деление

Страната се дели на 14 енории, 9 от които се намират в Сейнт Китс и 5 – в Невис.

Стопанство

Селско стопанство

Над 1/3 от всичката обработваема земя е засята със захарна тръстика. На о. Китс над 1/3 от населението обработва захарна тръстика. На о. Невис се отглежда памук, ананаси и кокос. Добре развит е и риболовът.

Туризъм

Страната се посещава годишно от над 230 000 туристи.

Промишленост

В страната се намират предприятия за обработка на памук и на захарна тръстика и за производство на кокосово масло и алкохолни напитки. Срещат се и малки текстилни и обувни фабрики.

Транспорт и инфраструктура

Шосета – 300 км. На о. Китс има и железница – 60 км.

Население

Населението наброява малко над 40 хиляди жители, с гъстота 152,7 ж. на кв. км. 31 хил. от жителите живеят на о. Китс, а 10 хил. – на о. Невис.

Етнически състав:

Източници

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9