За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Конституционните монархии с представителна парламентарна система са показани в червено. Други конституционни монархии (показани във виолетово) имат монарси, които продължават да упражняват политическо влияние, макар и в рамките на определени законови ограничения.
Конституционна монархия (понякога и като конституционална монархия) е форма на управление, при която монархът действа като глава на държавата в параметрите на писана (тоест кодифицирана), неписана (некодифицирана) или смесена конституция. Различава се от абсолютната монархия по това, че абсолютният монарх служи като единствен източник на политическа власт в държавата и не е правно обвързан с каквато и да било конституция.
Конституционната монархия е форма на държавно управление, установено в конституционна система, която признава избран или наследствен монарх за държавен глава. В съвременните конституционни монархии обикновено монархът има само церемониална роля, а изпълнителната власт е под контрола на парламент, поради което те понякога се наричат и парламентарни монархии. За разлика от констутиционната монархия при абсолютна монархия монархът притежава цялата политическа власт и не е ограничен от конституцията.
Въпреки че сегашните конституционни монархии са предимно представителни демокрации (наричани „конституционни демократични монархии“), исторически това невинаги е било така. Имало е монархии, съществуващи заедно с конституции, които са били фашистки (или квазифашистки), като в Италия, Япония и Испания, или с военни диктатури, както е сега в Тайланд.
