Побит камък (област Кюстендил)

Побит камък
Побит камък 42.600363, 22.454923 Побит камък
Общи данни
Население	4 души[1] (15 март 2024 г.) 1,06 души/km²
Землище	3,946 km²
Надм. височина	1405 m
Пощ. код	2554
Тел. код	-
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	56887
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Побит камък е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

Името си селото носи от високия камък, забит в местността „Рамнище“, който служел като пътна маркировка.

Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуване на селото в Побит камък.^[3]

Село Побит камък се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Милевска планина. Разположено е между 1350 и 1500 метра надморска височина.^[4] Селото е пръснато от двете страни на река Метохийска. Почвите тук са кафяви горски.

Средната температура на въздуха през януари е -2 °C, а през юли 20 °C. Климатът е умереноконтинентален. Селото се намира в планинската климатична област. Средното количество на валежите през януари и през юли е равно на 150 мм. Градобитността е по-интензивна.

Районът на Побит камък спада към Евросибирската фаунистична подобласт. От дърветата преобладават букът, дъбът и елата. Има и много различни видове храстова растителност. Лисицата и сърната са типични представители от животните.

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Следите от рудодобив на множество места свидетелстват, че селището е възникнало като рударско.

Царица е бивше село, присъединено към Побит камък през 1951 г.^[5]

Съществува легенда-предание, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – майка на Константин XI Палеолог (края на XV в.). Минавайки по тези места, царица Елена спряла със свитата си да си почине и оттогава мястото и селището носят името Царица.

След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в Югославия.^[7] Днес те са част от село Божица.

Село Побит камък принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Пътят за Побит камък е черен, отклоняващ се преди Долно Кобиле от пътя Трекляно – Средорек – Уши. Пътищата в селото също са черни. Има ток и вода.

Селото е разпръснат тип, образувано от 6 махали: Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица (бивше село, присъединено през 1951 г.). Побит камък се управлява от кмета на Трекляно.

• Оброк „Свети Илия“. Намира се в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42 – 0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 Х 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см.: „ТРИЧА МАСТОРЪ“.

• Оброк „Свети Илия“-2. Намира се на около 300 метра северозападно от оброка „Свети Илия“, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49 – 0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 Х 42 см, а под него година ІРІІ.

• Пещера „Шупльи камик“.

• Стамен Манасиев – род.1922 г. – майстор строител.
• Боне Михайлов – (1923 г. – 2009 г.) – майстор строител. Взел участие в изграждането на десетки индустриални обекти на територията на страната и в Близкия изток. Герой на Социалистическия труд.
• Асен Гонев Джокев – майстор строител. Работил в Африка, Зап. Германия. Като пенсионер намира призвание в изграждането на чешми край пътищата, кътове за отмора и пр.

• Захариев, Йордан. „Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище“, София, 1918 г., изд. БАН., с.284 – 286 и 451 – 455;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – „Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище“., Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с.33 – 34;
• Атлас „География и икономика“ 10 клас, издателство Датамап