Киселица (област Кюстендил)

Киселица
Киселица 42.547185, 22.512864 Киселица
Общи данни
Население	30 души[1] (15 март 2024 г.) 2,55 души/km²
Землище	12,031 km²
Надм. височина	985 m
Пощ. код	2556
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	36960
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Киселица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

Село Киселица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, от двете страни на Киселички поток. През 1971 г. към селото е присъединена Гелчина махала.

Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали:

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Киселица е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Киселица като тимар с 54 домакинства и 5 вдовици. Вписано е в регистър на доганджиите от началото на последната четвърт на XV век с името Киселиче като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил). В данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Киселица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 26 ергени и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под името Киселче дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

Село Киселица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Чешма с паметна плоча на загиналите от с. Киселица във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г.

• Михаил Захариев (1889 – ?), български офицер, генерал-майор
• Стойо Асенов – род.1937 г. по образование зооинженер, по призвание – краевед, писател, журналист, кореспондент. Човек обичащ безкрайно своето село и своя край. Автор на много книги и десетки материали публикувани в регионалния и националния печат.

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.477 – 479;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.793 – 794;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.31;