Инокентий XIII
Папа Инокентий XIII, роден като Микеланджело деи Конти (на италиански: Michelangelo dei Conti), заедно с папите Инокентий III (1198 – 1216), Григорий IX (1227 – 1241) и Александър IV (1254 – 1261), е член на фамилията Конти ди Сени. Между 1697 и 1710 г. служи като папски нунций в Кралство Португалия, където се смята, че е формирал неблагоприятната си нагласа към йезуитите, която впоследствие оказва влияние върху политиката му спрямо тях. Става кардинал при папа Климент XI (1700 – 21) през 1706 г., а папа – между 1721 до 1724 г. През 1721 г. добрата му репутация на способен, образован, чист и добронамерен човек му осигурява място на папския престол като наследник на Климент XI. Понтификатът му се е отличавал с благоденствие и без особени събития. Инокентий XIII забранява на йезуитите да провеждат мисионерска дейност в Китай, както и нови членове да постъпват в ордена. Тези признаци на неговите пристрастия насърчават някои френски епископи да се обърнат към него с петиция за анулиране на папската була „Unigenitus“ („Първородни“), с която е заклеймен янсенизмът – молба, която обаче безапелационно бива отхвърлена.
|