Адриан II

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Адриан II
римски папа
Понтификат
Начало	14 декември 867 г.
Край	14 декември 872
Предшественик	Николай I г.
Наследник	Йоан VIII
Лична информация
Рождено име	???
Роден	792 г. Рим, Италия
Починал	14 декември 872 г. Рим, Папска държава
Адриан II в Общомедия

Адриан II е римски папа от 867 до 872 г. Произхожда от знатно римско семейство от род Колона и става папа през 867 г. в напреднала възраст.

Известен е с това, че след намесата на Константин-Кирил Философ и брат му Методий отхвърля триезичната догма и тържествено освещава през 867 г. българската азбука, съставена от тях, и книгите, написани на нея, в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. Нарежда в римските базилики да се проведат тържествени богослужения на славянобългарски език. Ръкополага в сан десетки от учениците на светите братя, а Методий въздига за архиепископ на Моравия и Панония в 869 г. Упорито се бори подобно на своя предшественик за запазване на папското влияние в новопокръстена България, но през 870 г. на вселенски събор, състоял се в Цариград, губи битката. Остава пасивен наблюдател, когато в 870 година Методий е отвлечен от немците от своята катедра, изтезаван е и е хвърлен в затвора.

Адриан II продължава водената от Николай I политика, но с по-малко енергичност в действията. Лотар II, крал на Лотарингия, умира през 869 г., оставяйки Адриан да посредничи между франкските крале и да осигури престола на Лудвиг II. Скоро след анатемосването на Николай I от Фотий, Константинополският патриарх е изгонен от патриаршията от новия император Василий I Македонец, подкрепящ основния враг на Фотий — Игнатий. Стига се в 869 г. до свикването на нов вселенски събор — Четвърти константинополски събор (наричан от латинците Осми вселенски събор). Там Адриан II е представляван от делегатите, отговорни за обявяването на Фотий за еретик, но и те не успяват да се споразумеят с Игнатий до края на събора в 870 г. по въпроса за примата над Българската църква.

Също като предшестващия го папа Николай I, Адриан се принуждава да се съобразява с волята на Лудвиг II по светските въпроси, който го поставя под наблюдението на Арсений (епископ на Орта), неговия таен съветник, и на племенника на Арсений – Анастасий Библиотекар.

Адриан се жени рано и когато е избран за папа, неговите дъщеря и съпруга са още живи. По-късно са отведени и убити от брата на Анастасий.

Папа Адриан II умира през 872 г., след като е начело на римската църква само 5 години.

• Grotz H., Erbe wider Willen – Hadrian II. (867 872) und seine Zeit Архив на оригинала от 2011-08-10 в Wayback Machine., Hermann Böhlaus Nachf. Gesellschaft, Graz, 1970, ISBN 3-205-08065-3

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)