Фридрих Вилхелм I
Фридрих Вилхелм I (на немски: Friedrich Wilhelm I) е крал на Прусия от 1713 до 1740 г. и курфюрст на Бранденбург. БиографияРоден е на 14 август 1688 година в Берлин, Бранденбург-Прусия. Той е син и наследник на крал Фридрих I. Фридрих Вилхелм продължава административните реформи и процеса на централизация, започнати от баща му, създавайки силна държава и утвърждавайки своята абсолютна власт. По време на управлението му икономиката на страната е стабилна, а когато умира през 1740 г., в хазната има голям излишък. Пруската армия става много ефикасен военен инструмент. Въпреки че Фридрих Вилхелм изгражда една от най-мощните армии в Европа, той по същество е миролюбив мъж. Намесва се за кратко в Северната война, но се сдобива с малко територии. По-късно подписва договор (1728 г.) с Карл VI, император на Свещената римска империя, с надеждата да присъедини териториите Юлих и Берг, към които има претенции по наследство. Впоследствие императорът нарушава договора. Фридрих Вилхелм I е наричан „кралят на войниците“.[2][3] Фридрих Вилхелм е груб мъж и презирал талантливия си първороден син, който бил гей и се интерсувал от философия и изкуства, и който е трябвало да го наследи – Фридрих II Велики. Умира на 31 май 1740 година в Потсдам, Прусия, на 51-годишна възраст. ФамилияНа 28 ноември 1706 г. Фридрих Вилхелм I се жени за братовчедка си – София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, принцеса на Хановер и дъщеря на бъдещия английски крал Джордж I. Двамата имат четиринадесет деца:
Източници
Външни препратки
|