Борис Луканов

Борис Луканов
български актьор
Роден	15 юни 1936 г. Ловеч, Царство България
Починал	30 май 2023 г. (86 г.) София, Република България
Актьорска кариера
Активност	от 1958 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Борис Луканов в Общомедия

Борис Луканов Цонев е български актьор, носител на Аскеер за цялостно творчество от 2016г.^[1]

Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 г. в град Ловеч.

Самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.

Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.

Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Варненски общински театър Варна (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.

Член на Съюз на артистите в България (1977) и Съюза на българските филмови дейци (1979).

Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.

През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият“.^[2]

• „Заслужил артист“ (1977).
• Орден „Кирил и Методий“ – III ст.
• „Първа награда“ на районен пПреглед на българската драма и театър (1975).
• „Награда за актьорско майсторство“ от Съюза на артистите в България (1976).
• „Награда САБ за най-добра мъжка роля“ в пиесата „Прокурорът“ (1977).
• „Награда СБФД за най-добра мъжка роля“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“ (1979).
• „Награда за най-добра мъжка роля в телевизионен филм“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“(Варна, 1980).
• Орден „Червено знаме на труда“
• Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 27 януари 1983 г. „за заслуги към театралното и филмово изкуство на страната и развитието на културния живот на града“.^[3]
• Почетна награда за цялостен принос на Националния филмов център от фестивала „Златна роза“ (Варна, 2011).^[4]
• Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014) ^[5]

• „Най-бедното място на земята“ (Галина Д. Георгиева)
• „Чайка“ (А. П. Чехов)
• „Буря“ (Уилям Шекспир)
• „Червено и кафяво“ (Иван Радоев)
• „Мизантроп“ (Жан-Батист Молиер)

• „Тяхната последна любов“ (1991) (сц. Милко Милков, реж. Георги Аврамов)
• „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
• „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро)
• „Експериментът“ (1988) (Кирил Топалов)
• „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) – д-р Николай Егоров
• „Делото „Опенхаймер““ (Хайнер Кипхарт), 2 части
• „Прокурорът“ (1987) (Георги Джагаров)
• „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
• „Царска милост“ (1984) (Камен Зидаров), 2 части
• „Надморска височина“ (1983) (Емил Марков) – следователя
• „Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
• „Неспокойна старост“ (Леонид Рахманов) (1978)

• Борис Луканов в Internet Movie Database
• Борис Луканов в КиноПоиск
• Борис Луканов в Кино-Театр
• Българско кино, Борис Луканов Архив на оригинала от 2005-02-12 в Wayback Machine.
• Борис Луканов на 70 години Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., статия от Сия Папазова, дългогодишен драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна
• Учителят или сянка върху дъската от Жан Пиер Допан, постановка: Станчо Станчев, Драматичен театър Стоян Бъчваров-Варна