Шубичи

Шубичи (на хърватски: Šubići) благороднически род в средновековна Хърватия.

Води началото си от едно от 12-те ранни хърватски племена със същото име. Шубичи играят важна роля в създаването и развитието на средновековната хърватска държава като едни от най-влиятелните феодални владетели в страната, а някои техни представители управляват и като крале^[1].

Един от първите познати от източниците представители на този род е Будеч (началото на 11 век), който бил болярин при управлението на крал Петър Крешимир IV и жупан на Брибир. Родът започва да играе още по-значима роля в политическия живот на държавата при Стиепко II Шубич, и неговите синове в началото на XIII в. Най-активният от синовете му бил Павел I Шубич.

Едно от разклоненията на рода Шубичи е родът Зрински. Новото име Зрински това разклонение получава след като им бива дарен замъкът Зрин през 1347 г. от крал Лайош I Велики. Зрински играят значима роля в политическия, обществен и културен живот на Хърватия до втората половина на XVII в., когато след неуспешния Зринско-Франкопански заговор започва разправа със семейството от страна на Хабсбургите и родът запада, губи имуществото си, а членовете му са преследвани.

• Стиепко II Шубич;
  • Павел I Шубич (1245-1312);
    • Младен II Шубич (1270-1341);
    • Джурадж II Брибирски (1275-1330);
      • Павел II (?-1356);
      • Младен III Шубич (1315-1348), женен за Елена Неманич Шубич, дъщеря на сръбския крал Стефан Дечански;
        • Младен IV Шубич;
      • Елена Шубич (1306-1378), съпруга на босненския бан Владислав Котроманич;
    • Павел II Шубич (?-1346);
      • Георги III Шубич († 1362);
  • Младен I Шубич (?-1304)