Трета книга на Ездра

Трета книга на Ездра
Видението с триглавия орел
Създаден	70 – 218 година
Поредица	Стар завет
Предходна	Трета книга Макавейска
Трета книга на Ездра в Общомедия

Третата книга на Ездра е неканонична апокалиптична книга от Стария завет на Библията. Традиционно за автор се приема еврейският пророк Ездра от 5 век пр.н.е., но според научните изследвания книгата е написана между 70 и 218 година след Христа.

Книгата е добавена в апокрифа на католицизма и протестантството и е част от православната Библия. Йероним Блажени премахва тази книга от своята версия на Вулгата, но от IX век тя спорадично се появява в апокрифа на Вулгата, като включването ѝ става все по-масово след XIII век.

Книгата носи различни имена в различните подразделение на християнството. В православието е Трета книга на Ездра, в католицизма и протестанството обаче е известна като Втора книга на Ездра и Четвърта книга на Ездра.^[1][2][3] Книгата отсъства от Септуагинтата.

При молбата си към католическите крале за финансиране на първата му експедиция Христофор Колумб цитира стих 6:42 от книгата, според който земята е създадена от шест части земя и една част вода.^[4]

За първите две глави се смята, че са от християнски произход, защото описват идването на Божия син на земята. Приема се, че те са по-късни добавки към книгата.

Главите от 3-та до 14-а описват края на света. Съдържат седем видения на писаря Ездра. Първото видение Ездра получава във Вавилон. Той пита Бог как Израел може да бъде държан в мизерия, ако Бог е справедлив. Архангел Уриил е изпратен да отговори. Архангелът казва на Ездра, че Божиите пътища не могат да бъдат разбрани от човешкия ум, обаче скоро ще дойде краят и Божието правосъдие ще се прояви.

По същия начин във второто видение Ездра пита защо Израел е предаден на вавилонците и отново получава отговор, че човекът не може да разбере това и че краят е близо. В третото видение Ездра пита защо Израел не владее света. Архангел Уриил отговаря, че сегашното състояние е период на преход. Тук следва описание на съдбата на злодеите и праведниците. Ездра пита дали праведните ще могат да ходатайстват за неправедните в Съдния ден, но му е казано, че това няма да бъде възможно, защото Съдният ден ще бъде край на несъвършения свят, единствено в който е възможно всякакво застъпничество.

Следващите три видения имат по-символичен характер. Четвъртото е на жена, тъгуваща за единствения си син. Тя е превърната в град, когато чува за запустението на Сион. Архангел Уриил обяснява, че жената е символ на Сион. Петото видение се отнася до орел с три глави и двадесет крила (дванадесет големи крила и осем по-малки крила „срещу тях“). Орелът е нападнат от лъв и след това е изгорен. Обяснението на това видение е, че орелът се отнася до четвъртото царство от видението на пророк Даниил, като крилата и главите символизират владетели. Последната сцена е триумфът на Месията над империята. Шестото видение е на човек, представляващ Месията, който издишва огън върху тълпа от хора, която го напада. След това този човек се обръща към друго мирно множество, което го приема.

Накрая е описано видение за възстановяването на Писанието. Бог се явява на Ездра в храст и му заповядва да възстанови Закона. Ездра събира петима бързописци и започва да им диктува текст. След четиридесет дни той е създал деветдесет и четири книги: двадесет и четири книги от Танаха и седемдесет тайни произведения:

„първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни, но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа, защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“. ^{[Трета книга на Ездра 14:46 – 48]}