|
Стрезимировци
Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна. В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия. ГеографияСело Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма. Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.[2] ИсторияСелото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир [3] – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена. Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив. Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.[4] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време“ и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре. Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.[4] В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.,[5][6] Стрезимировци 1878 г.[7]   В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Стрезимировче е отбелязано като село с 5 домакинства и една вдовици. В селото има и един соколар, отглеждащ соколи за султана, на име Дабижив, син на поп Дабижив, зет на Воислав. Други 17 домакинства са войнушки, част от джемаата на Дойчо от село Кострешовче.[8] След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.  НаселениеСпоред статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.) Население на Стрезимировци в Сърбия
Етнически състав към 2002 г.Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:[9]
ДругиНа Стрезимировци е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта). Вижте същоВъншни препраткиБележки
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
