Стефан Владислав
Стефан Владислав е сръбски крал, наследил на престола брат си Стефан Радослав и управлявал Сърбия в периода 1234 – 1243 г. Той е син на Стефан Първовенчани и византийската принцеса Евдокия. След Клокотнишката битка България е първа сила на Балканите. Като следствие от това, престижът и влиянието на брат му на престола, като зет на епирския владетел, намалява значително сред народа и сръбските властели. Стефан Радослав е принуден да емигрира в Дубровник, опразвайки трона. След битката при Клокотница Стефан Владислав предвидливо е оженен (под натиска на чичо си Растко Неманич) за Белослава, една от дъщерите на Иван Асен II.[1][2] Българското попечителство спомага за възкачването на Стефан Владислав на трона, създавайки и необходимата външнополитическа предпоставка за установяване на мирни отношения между Второто българско царство и Сърбия. Подкрепа за заемане на трона оказва и сръбското духовенство, оглавявано от архиепископ Св. Сава. За близо десетилетие Сърбия е под българско политическо влияние. През 1235 г. Св. Сава умира в Търново на връщане от Ерусалим. След многократни и настойчиви молби до своя тъст, Стефан Владислав се принуждава да посети Търново, за да издейства пренасянето на тленните останки на чичо си в манастира Милешево. След татарското нашествие през 1242 г. България губи значението си на първа балканска сила, като това води до отслабване на влиянието ѝ върху сръбските дела. Стефан Владислав е свален от престола и заменен от своя полубрат Стефан Урош. СемействоСтефан Владислав е женен за дъщерята на цар Иван Асен II – Белослава и има от нея три деца:
РодословиеСтефан Владислав посредством Ирина Дукина и династията на Комнините се пада осма степен пряк потомък на българския цар Иван Владислав и на комитопулите. Той е далечен потомък на комитопулите и по бащина линия чрез Константин Бодин, тъй като прадядо му Завида е свързан родствено с управляващата Зета династия.
Източници
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. |