След като е конфискувано и възстановявано на няколко пъти, херцогството се завръща у френската корона през 1504 г. след изчезването на рода Арманяк-Пардиак. През 1507 г. е поверено от френския крал Луи XII на племенника му Гастон дьо Фоа-Немур, който е убит в битката при Равена през 1512 г. Херцогството се завръща в кралските владения, от които е отделено отново и дадено на Джулиано II де Медичи и на съпругата му Филиберта Савойска през 1515 г., на Луиза Савойска през 1524 г. и на Филип Савойски-Немур през 1528 г. Потомците на последния запазват херцогството, до момента в който то е продадено на френския крал Луи XIV. През 1672 г. той го дава на брат си – херцог Филип I Орлеански, чиито потомци го пазят до Френската революция. Впоследствие титлата „Херцог на Немур“ е дадена на Луи-Шарл – син на френския крал Луи-Филип.
Сеньори на Немур
1120 – 1148: Орсон (Ур) I дьо Шато-Ландон, син на виконт Фулк дьо Гатине е дьо Шато-Ландон (правнук на Юг дьо Перш – граф на Гатине и на Беатрис дьо Макон)
1148 – 1174: Авлин дьо Шато-Ландон (* ок. 1130/1140, † 1196), дъщеря на предходния и на съпругата му Авлин дьо Монфокон ан Бери, наречена дьо Траси. Наследява Немур след смъртта на брат си Ерве в Палестина около 1147 г.; ∞ ок. 1150 за Готие I дьо Вилбеон († 1205), господар на Бомон ан Гатине, Ла Шапел и Вилмомбъл, синьор на Вилбеон, Турнанфюе и Немур по правото на съпругата си; той е истинският основател на Немур, който строи замъка на Немур и църквата „Сен Жан Батист“ около 1170 г.
1174 – 1191: Филип I дьо Вилбеон (* ок. 1150/1155, † 1191), син на предходните, кралски шамбелан, ∞ ок. 1772/1175 за Авлин († 1191), дъщеря на Жослин II, виконт на Мелюн и Алпаи
1222 – 1255: Филип II дьо Вилбеон († 1255), син на предходния, господар на Немур и Гершвил, ∞ 1. 1195 за Маргьорит († пр. 1225), дъщеря на Жофрoa II Леванте дю Плеси Сен Жан 2. ок. 1232 за Еглантин 3. за Изабел дьо Ла Ай-Пасаван
1270 – 1274: Филип III дьо Вилбеон († пр. 1275), син на Филип II от 2-рия му брак и полубрат на предходния.
Синьория Немур е продадена от семейство Немур-Вилбеон (от Филип III в частност) на френския крал Филип IIIСмелия през 1274 и 1276 г. Така тя отива у Короната, а от 15 век кралят, след като я издига в херцогство през 1404 г., я дава като апанаж на могъщи лица.
Херцози на Немур (Стар режим)
Дом Еврьо-Навар
Шарл д'ЕврьоБлагородния (* 1361, † 1425), крал на Навара (1387 – 1425) и граф на Еврьо (1387 – 1404), праправнук на крал Филип III.
При смъртта на Шарл Благородния през 1425 г. херцогството е завзето от крал Хенри VI, крал на Франция и Англия. На 22 април 1438 г. то е дадено на дъщерята на Шарл, Бианка Наварска.
След смъртта ѝ херцогството се завръща у короната и въпреки че потомците на Бианка – кралете на Навара претендират за титлата до 1571 г., през 1461 г. крал Луи XII приема за валидни претенциите на дъщерята на нейната сестра Беатрис – Елеонора дьо Бурбон-Ла Марш и на нейния съпруг Бернар д'Арманяк.
Кредиторите на суверените на Навара започват дело, свързано с доходите на Немур.
Дом Арманяк
1464 – 1477: Жак д'Арманяк († 1477), син на предходните, ∞ за Луиза Анжуйска (* 1445, † 1477). През 1477 г. Жак д'Арманяк е съден за държавна измяна и екзекутиран при Луи XI. Имуществото му е конфискувано, но крал Шарл VIII връща Немур на сина му Жан д'Арманяк през 1483 г.:
1814 – 1896: Луи Орлеански (* 1814, † 1896), внук на предходния, инвестиран от Луи XVIII; запазва титлата си при Юлската монархия (по кралска наредба на баща си Луи-Филип I).