Костов е роден на 28 август 1852 година във Велес, Османската империя, днес Северна Македония.[2] Емигрира в Румъния, където влиза в средите на революционната емиграция. Работи в печатницата на Любен Каравелов. В 1876 година е част от българските доброволци в Сръбско-турската война. При избухването на Руско-турската война в 1877 година е доброволец в Българското опълчение и е зачислен в I дружина. Сражава се на Шипка. Кавалер е на руския орден „Свети Георги“.
Движението на духовете по македонския въпрос бе създало едно настроение между българското население в двете Българии, готово да почне сериозна работа. И наистина на 5 февруарий 1885 година се яви при мене македонецът Спиро Костов и ми заяви, че в моето лице и в лицето на Захарий Стоянов той виждал хора, способни да се заловят за революционна борба, благодарение на нашето участие при освобождението ни, която да има за цел освобождението на македонските българи от турско иго. Той покани мене, да се съберем със Захарий Стоянов и като обсъдим това негово предложение, да му отговорим още на другия ден.[3]
“
Спиро Костов с Борис Сарафов, капитан Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Мойсеев, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко, 1895Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.Чети на Върховния комитет през 1895 година, четвърти отляво е Спиро Костов
Костов е назначен за екзекутор на всички решения на Пловдивския централен комитет и началник на тайната комитетска полиция. На 18 май 1885 година е арестуван от властите като организатор на честването на Христо Ботев и заради разпространение на възванието на Илия Куртев. След освобождението му взима участие в подготовката и провъзгласяването на Съединението, като начело на 30 голямоконарски въстаници превзема околийското управление в Старо Ново село.[4] На 10 септември е произведен в подпоручик.[1]
↑ абвХристов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 113.
.jpg)
